Стотици спасени от самоубийство

Обявили сме война на самоубийството и вече сме свидетели на много велики победи. В бюлетин преди няколко месеца, обясних как Бог ме предизвика да проповядвам за самоубийството във всяка наша кампания.

Когато Бог за пръв път ме накара открито да говоря на тема самоубийството, бях скептично настроен. Спорих: „Как мога да проповядвам на толкова болна тема в кампании из всички градове? Това послание ще се отнася само до малък процент от аудиторията! Хората може да си помислят, че раздухвам проблема.”

Но аз се подчиних на Господ. Преди около пет месеца, за пръв път проповядвах за самоубийството в Споукейн, Вашингтон. От тогава проповядвам на тази тема във всяка наша кампания и резултатите са били както трагични, така и чудотворни. Трагични, защото всяка вечер поне 35 души споделят, че са били на прага на самоубийство. В Рино, Невада, 72 души признаха, че са мислили да се самоубият. На почти всяка служба, между 15 и 35 души признават, че поне веднъж са правили опит за самоубийство.

Дали пък не са само маса фалшиви признания на тийнейджъри, търсещи съчувствие? Никога! Не и когато си навият ръкава и ти покажат белезите от ножчетата за бръснене. Бъркат в джобовете и чантите си и ми подават шишенцата със сънотворни лекарства. Някои хлипат подробни признания за това как са планирали всичко. Момичетата най-често използват приспивателни. Момчетата – пистолети и ножове. Мнозина се самоубиват шофирайки с голяма скорост и нарочно губят контрол.

Едно десет годишно момиче миналата седмица наистина ми разби сърцето. Паднах на земята и плаках там пред цялата аудитория, когато тя ме погледна и каза: „Разбира се, че знам какво имаш предвид под самоубийство! Мислех си за това през цялата седмица. Татко е алкохолик; пребива ме. Мама скитосва, никога я няма у дома. Тя ме мрази! Никой не ме обича. Лесно е да се самоубиеш, когато няма какво да губиш.”

Стотици, които чуха тази изповед, плакаха с мен. В една от последните ни кампании, момиче с изключително наднормено тегло се изправи и изтърси: „Ще ти кажа защо опитах да се самоубия... два пъти! Тежа повече от 90 кг., а съм само на 15 години. Децата в училище ми викат „изрод”. Подиграват ми се. Нямам приятели. Те не знаят, но вътре в мен живее момиче като всяко друго, което има нужда от любов. Не искам да живея така. По-скоро ще умра, отколкото да бъда атракция на хората, да ми се смеят.” Как само се прилепи сърцето ми към това бедно момиче.

Срещаме се с толкова много деца с наднормено тегло, които мразят себе си. Слава на Бог, че това момиче промени мнението си и да се надяваме се придържа към диетата, която нашите хора й дадоха.

В отговор на последния ми бюлетин относно самоубийството, в офиса ми пристигна някои доста шокиращи писма. Ето само някои от тях:

1. „След единадесет и половина години труден брак, раздели, завръщания, съпругът ми най-накрая се простреля в главата. Вашето писмо е най-доброто нещо, което съм чела за самоубийството. Само ми се искаше някой да го беше написал по-рано. Знам, че ще помогне на други. А.Л.”
2. „Посланието за самоубийството не би могло да дойде в по-подходящо време, защото десет минути преди брат ми да ми донесе писмото, аз се чудех по кой начин да се самоубия. Опитах да се самоубия това лято, но приятелят ми ме хвана. Казвате, че това би било края – съд и тъмнина, но какво става с отстъпилите християни? Любопитна съм, Бог ще ме прати ли в ада заради това? Бъдете здрав и, моля Ви, пратете отговор на въпросите ми, ако имате минутка-две някой ден. Б.Ф.”
3. „Последното ви послание за самоубийстовото наистина ми дойде на място. Аз съм от разбито семейство и съм бягал от къщи, взимах наркотици през по-голямата част от тийнеджърските си години. После спрях наркотиците, ожених се, роди ми се прекрасно момиченце, а после се разведох. Млад съм в Христос, но виждам, че някак си напоследък мисля за самоубийство. Мислех, че греховете ми са простени. Слава на Господ за посланието Ви! Изкарвам мислите за самоубийство от главата си, ще се концентрирам върху Господ и ще отгледам дъщеря си в Исус. Дж. К.”
4. „Писмото Ви за самоубийството пристигна в сряда, около час след като ми казаха, че ученик от долните класове в гимназията мисли да се самоубие. Благодарна съм за писмото, не само защото ми разясни ситуацията, а защото мисля, че може да бъде използвано от Бог. Като заместник учителка, забелязвам, че много, много деца в контролните си са избрали за тема „самоубийството”. Утре ще сложа писмото Ви в библиотеката при книгите, които учениците използват за писането на контролни. Зная, че Бог ще използва писмото Ви за да говори на точните деца. С. К. Л”
5. „Да, много добре познавам мъката от самоубийството. Стоях над тялото на внучката си, която беше изляла галон бензин върху себе си и се самозапали. След това тя живя достатъчно, за да ме увери, че е спасена. Беше преживяване, което никога не ще забравя. Думите й все още кънтят в ушите ми - Бабо, колко още ще живея? Не се молих за нея да живее – толкова й се искаше да умре. И въпреки, че не можеше да ми каже, знам, че беше намерила Спасителя в предсмъртните си дни. В момента имам друга внучка, тръгнала по същия път. Моля Ви, молете се за нея. Аз непрестанно се моля, както и родителите й. К.О.”
6. „Днес получих посланието Ви за самоубийството. Нещо невероятно е. Вчера сина ми ми каза, че ще се самоубие. Говорих с него и му казах, че това не е решението. Че няма да отиде в небето и да бъде с Бог. Това работа на дявола. Това е, което той иска от хората – да се самоунищожат. Ще оставя посланието върху масата, така че сина ми също да го прочете. Моля Ви, молете се за семейството ми. С.Е.У”
7. „Дъщеря ми обмисляше самоубийство. Дори написала писмо с последната си воля и проверила цените на погребенията, както разбрах от една от приятелките й. Една вечер се прибрах в къщи, беше заключила вратата, газта на котлоните и фурната пусната без пламък. Това ме шокира. Обадих се за помощ на една служителка от църквата, изкарах я от леглото, прие всичко на майтап, но за мен въобще не беше майтап! След като се молихме за изцеряване на отношенията между нас, сега поне имаме нормална комуникация помежду си. За едно контролно дъщеря ми потърсила информация за самоубийството и писала по темата, но писала от светска гледна точка, не за това, което Библията казва по въпроса – че самоубийството е убийство. Вече е омъжена и има малко момиченце. Малко след като дъщеря й се роди и казах, че както тя обича детето си, така аз обичам дъщеря си; каза ми че знае. Моля се да бъде спасена. А.А.Г.”

Всяка вечер, след като бях проповядвал за самоубийството, се връщах в мотела със смесени чувства. Никога няма да мога да залича от съзнанието си лицата и трагичните изповеди на толкова много млади хора, които почти бяха отнели собствения си живот. Виждам ги в съзнанието си – лежащи мъртви от рана, която са си нанесли сами или свръхдоза хапчета и се обливам в студена пот.

Тръпки ме побиват при мисълта, че плащаме цената за последните десет години на толерантност, разводи, разврат и духовна празнота. Сега плащаме цената. Логично е, че имаме цяло поколение от самотни, объркани деца, които се надсмиват над смъртта и са отчаяни от живота. Те не са мнозинство, далеч не! Но броят им расте. И всеки истински християнин, който не може да се разплаче поради тези трагедии, не съзнава съвсем ясно какво се случва в света на младите.

Но сърцето ми също и прелива от радост заради тези, които биват изтръгвани от хватката на Сатана! Исус не само спасява души, Той спасява също така и тела! Млади тела, които се бяха самоосъдили на самоубийство и смърт, сега са напълно изцерени и променени. Излизат смело отпред, идват при нас зад сцената на „службата след чудото” и ние споделяме с тях простите стъпки за това как да докоснат Исус с детинска вяра. Да видиш разтревожените им погледи сменени от победоносни усмивки и вътрешен мир, за мен струва колкото целия свят. Каква радост е само да ги видиш там изправени, казващи пред всички: „Исус премахна бремето ми. Мислите за самоубийство си отидоха! Никога вече не ще позволя на самосъжалението да ме разруши! Свободен съм!”

Благодарствени писма пристигат в офиса ни всеки ден. Това са свидетелства за чудотворна промяна в живота им. Пишат за това как Исус е премахнал усещането им за провал, как е изпълнил живота им с любов, как са намерили нови приятели, как Святия Дух милостиво им помага да издържат безнадеждното положение у дома, как Исус им е дал ново усещане за собствената им значимост и колко са благодарни, че съм се покорил на Бог и съм проповядвал послание, което е внесло страхът от Господ в сърцата им.В акции из цялата страна, стотици младежи бяха спасени точно на време!