СЪКРУШЕНО СЪРЦЕ | World Challenge

СЪКРУШЕНО СЪРЦЕ

David WilkersonMarch 10, 2015

Някога си мислех, че знам какво е съкрушено сърце. Мислех си, че съм преживял доста съкрушеност – докато Святият Дух не ми отвори очите за едно много по-дълбоко значение на тази дума.

Давид казва: “Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух” (Псалм 34:18).

Да си съкрушен е много повече от сълзи, много повече от скръб, много повече от разкаян дух, повече от смирение. Всъщност, ти можеш да плачеш и да не си съкрушен. Много хора, които коленичат пред Бога и стенат не са съкрушенои в духа. Истинската съкрушеност освобождава в сърцето най-голямата сила, която Бог може да повери на човека – сила, по-велика от тази да възкресяваш мъртвите, по-велика от това да изцеляваш болните!

Духът каза на сърцето ми: “Ще ти покажа какво Бог вижда под съкрушено сърце, за да мога да освободя тази сила в тебе във време на разрушения”. Резултатът от едно истински съкрушено сърце е да възстановява развалини – сила, която носи един специален вид слава и почест на Бога в размирни времена!

Съкрушеността има общо със стените: прекършени, рушащи се, паднали стени. “Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.” (Псалм 51:17-18). Бог асоциира стените на Ерусалим със съкрушеността.

Нека ви покажа пример на един мъж с наистина съкрушено сърце: “Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех. . . . Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.” (Неемия 2:12, 15).

В тъмнината на нощта, Неемия “прегледа стената”. Еврейската дума shabar е използвана тук – същата, която е използвана и в Псалм 51:17 за “съкрушено сърце”.

Някои хора смятат, че Неемия е станал съкрушен, когато “седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог,” (Неемия 1:4). Обаче, неговата скръб и пост бяха само началото на неговото съкрушаване. Сърцето на Неемия не беше напълно съкрушено, докато той не дойде в Ерусалим и не видя разрушенията – и реши, че трябва да направи нещо по въпроса!
 

Download PDF