СЪРЦЕ, КОЕТО СЕ ДОВЕРЯВА

Напоследък Господ ми показва нещо относно доверието в Него, което никога преди не съм осъзнавал! Псалмистът пише: “На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха” (Псалм 22:4-5).

Отново и отново Давид засвидетелства: “На Господа уповавам” (Псалм 11:1); “Боже мой, на Тебе съм уповал” (Псалм 25:2). Еврейският корен на думата доверявам предполага “да се хвърля от пропаст”. Това е като дете, което чува баща му да казва: “Скачай!” и с доверие да се покори, хвърляйки се от ръба в ръцете на баща си.

Това е едната страна на доверието. Някои от вас са именно там дори сега. Ти си на ръба, олюляваш се, и нямаш друг изход освен да се хвърлиш в обятията на Исус! Някои просто са се примирили с положението си – което в действителност е повече от фатализъм. Те наричат това доверие, но това не е доверие, а сковаване. Доверието е много повече от пасивно примирение! То е вяра в действие!

Някои от вас са превърнали Бога в някаква космическа пожарна команда. Сякаш Сатана е запалил къщата ти и ти си безпомощен на покрива и викаш: “Господи, помагай! Спаси ме!”. И така, Бог идва, ангелите Му опъват една огромна мрежа и Той ти казва: “Скачай!.” Ти скачаш, къщата се срутва под тежестта на пламъците и ти казваш: “Благодаря ти, Боже, че ме измъкна!.”

Много от нас ограничават доверието до тези спасителни операции, сякаш, за да кажат на Бог: “ Вярвам Ти, че ще дойдеш, за да изгасиш всичките пожари, да ме спасиш от всичките ми проблеми и да ме освободиш от всичките ми изпитания. Знам, че ще бъдеш там Боже, когато имам нужда от Теб!”

Сърцето, което се доверява, казва: “Всичките ми стъпки са определени от Бога! Той е моят любящ Баща. Той е направил всичките ми кости, когато съм бил още в утробата на майка ми и е преброил всеки косъм на главата ми. Аз съм зеницата на окото Му и Той има вечен план за мен.”

Господ държи всичко под контрол!