Твърде малък ли е твоя свят?

Филипс Бруукс – велик проповедник от 19 век, казва: „Грешниците нямат право да обвиняват християнството, защото то още не е било изпробвано...”

Съгласен съм! Не мисля, че някой човек на земята все още е открил силата и славата, която е на разположение в Христос, тук и сега!

В Йоан 12:35 ние виждаме пълно предизвикателство към нашата малка същност. В един единствен стих Исус ни призовава да оставим нашия тесен кръг и да бъдем трансформирани в славното царство на свободата и полезността. Отново и отново Исус ни казва: „Вашият свят е твърде малък; молете се за по-голям, по-значим живот.” Ето:

„Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на тоз свят, ще го запази за вечен живот.” (Йоан 12:25).

И въпреки това ключът към изобилен живот е точно тук, в това привидно незначително и объркващо твърдение. Това е Неговото предизвикателство към малкия ни свят! Разбирането на онова, което Той казва тук е вратата към даващо живот откровение. Исус също каза:

„Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.” (Лука 14:26)

Разбира се, Христос има предвид „намрази” в смисъла на онова, което пише в речника: да ненавиждаш или да се отвращаваш, да не харесваш или да отхвърлиш. Божието Слово казва:

„Всеки, който мрази брата си е човекоубиец...” (1 Йоан 3:15)

„Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.”

„Почитай майка си и баща си.”

Не живота трябва да бъде намразен, защото живота е дар от Бог. Не трябва да мразим хората; това не е библейско.

Трябва да се научим да мразим начина, по който живеем живота си. Трябва да мразим онова, което ни е причинило притеснението ни за семейството и любимите ни хора. Целият ти живот се върти ли се около децата ти, мъжа ти, жена ти или родителите ти? В този малък кръг ли са ограничени всичките радости и проблеми?

Бог просто ни призовава да разширим нашия житейски кръг. Живота трябва да бъде повече от някакви дрехи, сметки, училището на децата, добруването на родителите, семейните взаимоотношения. Марта беше пристрастена към нищожния живот, Мария искаше да порасне! Мария искаше да разшири хоризонта си. Исус одобри светогледа на Мария.

Не можеш да пораснеш докато не намразиш сегашната си незрялост. Не трябва да изоставиш задълженията си и ангажиментите си към семейството и приятелите, но можеш до такава степен да се обвържеш с тях, че те да спрат растежа ти. Някой ден трябва да се събудиш. Свят гняв, свята омраза трябва да се надигне в душата ти и трябва да извикаш: „О, Господи! Мразя това, в което съм се превърнал. Мразя внезапните си раздразнения. Мразя колко съм раздразнителен понякога. Мразя променливите си настроения. Мразя, че съм станал толкова малък. Мразя го! Мразя го! Мразя го!”

Помислете за най-духовния човек, когото познавате – този духовен великан, който никога не изпада в паника, който винаги изглежда мил и сигурен, толкова посветен на Бог, толкова чист и свят. Той ще ви разкаже за време, в което е изпадал в тази криза, как е мразел света си с неговата дребнавост, ревност, робство. Той се е научил толкова много да мрази онова, в което се е превърнал, че е решил да се промени. Бил е гладен – ужасно гладен!

Никога няма да промениш онова, което си докато не намразиш онова, което си причинил на себе си. Не можеш да искаш повече от живота докато не ти се доповръща от това, което имаш сега. Трябва да ти се гади, да се отвратиш до такава степен от живота си, такъв какъвто е сега, че да си кажеш: „Искам повече от живота. Няма да живея повече в тази нищета, тази слабост, това робство! Искам да бъда освободен.” Ако толкова намразиш настоящия си живот, ти ще извикаш към Бог: „Господи, пресели ме в Твоето славно царство от сила и победа! Дай ми радостния живот, който даваш на толкова други хора.”

„Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.” (Колосяни 1:13)

А какво предлага нашия Господ? Той предлага смърт като начин да открием живота.

„Нека да вземе кръста си и да ме следва...”

Ако пътят към кръста е път към по-велик живот, трябва да го разбираме. Ако изобилният ни живот зависи от него, по-добре да го приемем.

Първо, нека разгледаме погрешните схващания относно кръста. Толкова много е написано – почти винаги сложно. Изглежда смятаме, че пътя към кръста е някакъв тесен, срамен път, с отхвърлящи и присмиващи се тълпи, плюещи и подиграващи ни се. Чувстваме, че подражаваме на Христос, ако и нас ни удрят и отхвърлят грешните хора. Мислим, че гоненията са пътя към кръста.

Разбира се, пътят Му е тесен. Ние ще бъдем преследвани заради Него и трябва да се отделим от злите хора. Но не това е най-истинското значение на кръста. Ние фокусираме само върху страданията на Христос. Величаем и се възхищаваме на нашия Господ за това, че е бил толкова благ към онези, които Го кълняха и плюха върху Него. Говорим за кървавата Му пот. Говорим за пироните, тръните, агонията. Но други са умирали при дори по-жестоки обстоятелства заради Христос.

Ако бихте били там в онзи ден, в който Исус беше наказан и ръган от тълпата на път за Голгота, щяхте да чуете шепот за истинското значение на кръста. Щяхте да чуете Исус да казва отново и отново: „Твоята воля, Отче, не моята! Живея и умирам само за да изпълня волята Ти.” Това, приятелю, е смисъла на кръста – да извършиш Божията воля!

Има само един кръст и едно значение – за Него и за нас! Твоят кръст не някакво физическо неразположение или трън в плътта. Не е лоша ситуация в семейството. Не е болест или заболяване. Не е някакъв вид изпитание. Не е който и да е вид бреме – физическо, духовно или някакво друго. Чувате хората да казват: „Това е моя кръст. Ще си го нося.” Аз наричам този вид кръстове „мъченически”.

Твоят и моя кръст са един и същ. Същият кръст, който Той понесе – със същото значение. Кръстът е да вършим съвършената Божия воля. Исус каза:

„Нека се отрече от себе си и вземе своя кръст...”

Това няма нищо общо със себеотричането, страданията или трудностите. Робството Му е лесно. Бремето Му е леко. Той плати цената. Смисълът е толкова прост, че го пропускаме. Той е следният: Ако ще бъдеш Мой ученик, трябва да се откажеш от волята си и да приемеш Моята. Да вземеш кръста означава просто да приемеш абсолютната Божия воля. Означава да си напълно предаден да вършиш нещата по Божия начин.

Може ли кръстът да е толкова прост, а това да го живееш толкова сложно? Съвсем не! Кръстът има само две изисквания:

1. „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум” (Матей 22:37)
2. „Да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матей 22:39)

„На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Матей 22:40)

С други думи – всичко, което някога ще искам от теб произлиза от тези две неща!

Ако абсолютната Божия любов е толкова важна, Той трябва да ни покаже как. Това е бил плачът на всички истински светии:

„Аз наистина не знам как да Го обичам.” Мислим за любовта си към Бог като за нещо, което правим за Него, като например да Му се покланяме или да Го хвалим, или да отидем при Него в скришната стаичка за да си поговорим. Смятаме, че да Го обичаш означава да свидетелстваме за Него мило и свято на неспасените. Не е така! Бог е любов и за да бъде наистина Бог, Той трябва да изразходва любовта Си.

Да Го обичаш означава да Му позволим да бъде Бог в нас и чрез нас! Любовта е нещо, което Той прави за нас! Ние се стесняваме от тази идея, като че е егоистична, но не е! Обичаме Го най-много и най-добре, когато Му позволим да се излее чрез нас, правейки и бидейки всичко, което Той казва, че е.

Виждаш ли онзи коленичил християнин – плачещ, постещ и молещ се? Виждаш ли големите му сълзи? Чуваш ли го как се моли Бог да приеме хвалението и поклонението му? Чуйте го как отново и отново казва: „Господи, обичам те! Обичам те! Това любов ли е? Не и когато всичко, което той прави е думи. Не и когато той се обръща към Бог като към някакъв вид изолирано, недосегаемо Същество, което няма нужда от нищо друго освен от това да Го хвалят. Какво би станало, ако жена ми веднъж на ден идваше при мен, за да ми се възхити, да се наговори и след това да си заживее живота?

Нашият Бог има нужда да обича! Той се нуждае от хора, които да Го приемат, да черпят от силите Му, да използват ресурсите Му. Нека ви покажа този, който обича Бог с цялото си естество. Това е този, който с детинска вяра се хваща за скъпоценните обещания и ги прилага в ежедневния си живот. Не е любов това да пренебрегнеш всичко, което Той е обещал да бъде и да направи чрез нас. Не е любов това да минеш през живота опустошен, притеснен, депресиран, носещ собствения си товар. Любовта е да влезеш в Бог и да използваш славната Му сила.

Познавам много хора, които мислят, че много обичат Бог. Постят и се молят до среднощ. Отказват да погледнат нещо грешно. Самоотричат се. Искрени са, прилежно изучават Божието Слово. Състрадателни и честни са. Но те никога не влизат в Божия живот на победоносна почивка. Толкова са заети да се борят с дявола, че са загубили от погледа си факта, че дявола вече беше победен на кръста.

Някои християни имат само „стайна” връзка с Бог. Те наистина знаят как да докоснат Бог в молитва. Но те не знаят как да живеят с Бог. Те нямат истинска вяра. Нямат пълна увереност!

Ами какво да кажем за това да обичаме ближния си както себе си? Тук нашият свят се смалява. Бог ни кара да изпълним съвършената Му воля, не за да ни наложи закон, но за да освободи нов поток живот у нас. Но ние никога не знаем какво точно да правим с всички тези обещани ресурси.

Ето простотата на онова, което Христос се опитва да ни каже: 1. Мрази онова, което си, а след това ела и намери Моя нов живот за теб. 2. Отхвърли стария си начин на живот; приеми съвършената Ми воля. 3. Това освобождава у теб всички Мои ресурси, ако само го приемеш за истина. 4. Тогава излез навън и помогни на изгубеното човечество с онова, което съм ти дал.

Историята с добрия самарянин е Божия начин да ни покаже как да обичаме ближния си. Замисляли ли сте се някога, че добрия самарянин е онзи тип християнин, който живее изобилния живот? Той беше единствения със средства да помогне на изпадналия в беда човек, който беше захвърлен кървящ и умиращ от крадците, които го обраха и пребиха.

Свещеникът със сигурност беше състрадателен. Той вероятно плака за този наранен човек. Но трябваше да отмине, защото беше толкова беден, толкова безпаричен, че нямаше какво да предложи.

Левитът вероятно реши да изтича надолу по пътя и да потърси някой друг да помогне. Би намерил някого, който отиваше в другата посока и би казал: „Моля те, на 4 км. от тук кърви човек – жертва на въоръжен грабеж. Виж как можеш да му помогнеш.”

Но добрият самарянин имаше необходимото! И докато свещеника и левита ходеха, той яздеше кон. Имаше вино, зехтин, превръзки. Знаеше къде е най-близкия хотел. Имаше средства! Зехтин за помазване. Турникет. Жребец. Неограничена банкова сметка. „Каквото изхарчиш за него, ще ти платя.” Чуйте добрия самарянин в хана. „Погрижи се добре за него; забрави цената – аз ще платя.”

Това се опитва да ни покаже Бог – че имаме всички средства да живеем в пълнота и да обичаме изцяло. Изправяме се срещу света не като духовни просяци, а като Царски синове, яздещи в блясък и екипирани с необходимото да помогнем на всеки страдащ ближен.

Да обичаш ближния си е да имаш онова, от което се нуждаеш, за да му помогнеш. Няма нищо общо със състрадание, съвети, добрина и доброжелателство. Не помагаш на гладуващия като му кажеш колко много съжаляваш за него или че ще се постиш и молиш за него. Но му помагаш като го нахраниш!

Искаш ли наистина да се покориш на Божията заповед да обичаш ближния си както себе си? Тогава приеми нещо, което да му дадеш. Не можеш да обичаш ближния си докато нямаш онова, от което се нуждаеш за да му помогнеш.

„Ще излея от Духа си на всяка твар” (Деяния 2:17)

Проповядвали сме изливането на Святия Дух като нещо твърде изключително. Той каза на ВСЯКА плът – не само на вярващите, но също и на невярващите. Исус се събираше с грешниците. Той им служеше. Заяви, че е техния Лекар. Защо да не може и Святия Дух да се събира с грешниците? Защо Святия Дух да не може да докосне грешниците както направи Христос?

Святият Дух не беше даден само на очистени и осветени грешници. Той беше излян за целия свят. Той не трябва да бъде отхвърлен от никого. Той идва да обвини в грях. Това означава, че Той трябва да работи в съзнанието на грешниците. Той иска да води грешниците в цялата истина, да утеши онези, които се нуждаят най-много от това.

Той не беше излян само върху 120-те в горницата. Този мощен вятър духаше по цялата земя, върху цялото човечество. Той не разтърси само тази стая – разтърси цялата земя! Цял Израел, Африка, Европа – целият познат свят.

„Ще разтърся и всичките народи...” (Агей 2:7)

„Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето." (Евреи 12:26)

Бог нямаше намерение излетия Свят Дух да се превръща в изключителна собственост на вярващия. Ние сме Го изолирали и сме Го поставили в чист, свят, малък съд. Живеем и служим така, все едно Святия Дух е ужасен от греха и не би се доближил до него, като че е дошъл само, за да пази светиите чисти и да ги предпази докато Христос се завърне.

Ние, вярващите, не притежаваме Святия Дух! Не Го напътстваме. Не можем да Го ограничим по никакъв начин.

„Вятърът духа гдето ще...” (Йоан 3:8)

Святият Дух е най-големият евангелизатор на Христос. Той вече работи навсякъде, където Христос ни изпрати. Не се изненадвай когато отидеш до най-адските места на земята и намериш Святия Дух вече излян там и хората вече обвинени – глад и жажда навсякъде, дори преди да си отворил Библията си.

Няма имунизирани от силата и присъствието Му зони – нито в Русия, нито в Китай, нито в Полша ... никъде по земята. Той влиза в убежищата на хомосексуалистите. Той е на всяко наркоманско сборище. Във всеки публичен дом. Покрива всяко студио за масаж. Не се срамува от вида на нищо зло или мръсно. Той не дойде за да заклейми злото, а за да помогне на човечеството да излезе от него.

Идва неканен. Пробива в най-неочакваното време. Грешникът изживява удоволствието си, бърше уста, радва се на остатъчния вкус – тогава внезапно влиза Святия Дух, без предварителна заявка, неочаквано. Но Него не го интересуват решетки и врати; не можеш да Го заключиш отвън. Никоя сила в ада или на земята не може да спре.

Святия Дух никога не е шокиран от онова, което вижда. Той знае на какво са способни хората. Той вижда убийства, изнасилвания, прелюбодейства, пиянства, наркомании, но това никога не Го прогонва – дори не Го отвращава. Никой не е твърде зъл или стигнал твърде далеч, или твърде труден, за да бъде докоснат. Той не се страхува от калта, мръсотията и долнопробието.

Той не беше излят просто, за да благослови благословените; Той дойде, за да даде живот на мъртвите. Дойде, за да работи в християнина, дойде за да работи и в грешника! Той вече работи в хора, от които обществото и църквата са се отказали.

Не може да бъде разклатен. Присъствието Му кара грешника да се чувства неочаквано мизерен. Дори когато грешника върши неговите си работи, напълно отдаден на удоволствието, Святия Дух продължава да го вика, дълбоко в подсъзнанието на неговия ум, да се върне при Бог. Той става сянка на грешника, следва го където и да отиде. Не дава мир на грешника. Непрестанно боде човешката съвест. Припомня му всяка дума истина, която някога е чул; Той раздвижва паметта.

Святият Дух е Кръстител, но е повече от това. Ако за мен Той е само радостно преживяване, само освобождение, ако само контролира езика ми, ако само ме кара да се чувствам щастлив – аз пропускам истинската цел на Неговото идване. Той дойде да примири целия свят с Христос. Дойде, за да води всеки ученик в цялата пълнота на живота в Христос. Дойде, за да ни открие неограничените ресурси, които са на наше разположение. Той ни показва Отец, Неговата мощ и Неговото водачество.

Сега трябва да проповядваме, че Той е навсякъде и работи с всички. Той не подбира хората. Не отговаря само на глад, Той идва дори върху онези, които не са призовали Божието Името.

„...Достъп дадох на ония, които не питаха за Мене...” (Исая 65:1)

Святият Дух е самият Божии дъх, дишащ във врата на грешниците. Той не отива при грешника, за да го обвини, порицае или да му проповядва морал; отива за да го осъди. Святият Дух може да е толкова реален както в бара, така и в църквата. Вероятно има повече от Святия Дух в скривалищата на грешниците, отколкото в семинарията. Защо? Защото къде изобилства греха, още повече изобилства Божията благодат.

Грешникът може да бъде обвинен от Святия Дух еднакво лесно в гей бар, така и в магазин за порно филми, в наркоманско сборище или в църква. Той е точно там където са грешниците по всяко време. Няма спирачки. Никога не спи. Когато те се събудят, Той все още е там, търпеливо очакващ ги да стигнат до предела на силите си, така че да се протегнат и да бъдат изцерени.

Святият Дух ще посети съня на грешниците, ще им даде видения. Не си мислете, че всички сънища и видения са дадени на християните. Грешниците вероятно имат повече сънища и видения от всички останали.

„Ще сънуват сънища и ще имат видения...”

Той ще манипулира сънищата им, ще вложи послания в подсъзнанието им. Някои от сънищата са реални продължават да се връщат. Виденията са като свръхестествен призив от олтара. Духът им показва какво биха могли да бъдат, какъв би могъл да бъде живота им, ако го предадат на Христос. Картини, които няма да си тръгнат, продължават да проблясват в съзнанието им, видения за онова, което би могъл и трябва да бъде живота им.

„Синовете и дъщерите ви ще пророкуват...”

Не се казва, че тези пророци или обучени служители, или опитни християни, които са дълбоко в Божиите неща. Всички синове и всички дъщери ще пророкуват.

Това ясно обяснява мисията на Святия Дух на земята: да дойде върху хората и да ги направи пророци. Пророкът е някой, който разказва свръхестествена история, защото е имал свръхестествено освобождение. Святият Дух върши тази чудотворна работа в момента по целия свят. Той изцерява и превръща хомосексуалистите в пророци на Христос. Наркомани пророкуват за тяхното чудо на изцерение. Проститутки, алкохолици и обикновени хора оставят робството на Сатана и се обръщат към Христос, и пророкуват. Какви истории! Той превръща грешниците в пророци!

Старозаветните пророци не изпитаха чудото, което тези нови пророци изпитват. Исая, Еремия, Езекил, Йоил, всички говореха за чудесата на освобождение, които ще дойдат, но не го разбираха. Те трябва да седнат на столовете си и смирено да слушат когато тези нови пророци разказват как Господ Христос ги е освободил.

Ако ще се влееш в Духа, трябва да разшириш малкия си свят. Съблечи всички ограничения. Влез в чудото и ходи в свободата си сега!