ТЕ СТОЯХА В ПРОЛОМА

Всички жалеещи, сърцесъкрушени Божии мъже в Библията имат едно общо нещо помежду си: Те се идентифицират с греха на останалите!

Те никога не са се молили като фарисея: “Благодаря ти, Боже, че не съм като другите”. Те скърбяха заради идолопоклонството, отстъпничеството и компромиса, но са се молили смирено: “Боже, аз също съм виновен!” Не виновен за тези отвратителни грехове, но заради това, че съм се отделил от Божията слава.

Ездра се молеше: “Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата . . . А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление, . . . Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе” (Ездра 9:6, 13, 15). “А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.” (стих 10:1).

Неемия се молеше: “дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш, молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили; много се развратихме пред Тебе, и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Моисея.” (Неемия 1:6-7).

Данаил също се идентифицира с греха на Божия народ. Той се молеше: “Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби; и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни . . . И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог,” (Данаил 9:5-6, 20).

Всички тези са били святи мъже, без вина пред Бога. Те не правеха компромиси и не се смесваха със света. Те стояха в пролома, изповядвайки греховете на народа си, както и своите собствени грехове.

Ако последваш същата пътека като тези мъже и си уверен в сърцето си, че ще търсиш Бога както тези мъже го правиха – в пост, молитва, плач, скръб заради греха – това ще има и същия ефект върху тебе. Божията ръка ще те докосне, и Той ще изпрати Своето слово върху тебе. Ти ще споделяш самото Божие сърце и ще влизаш в Неговото славно присъствие. И веднъж щом си там, ще разбереш до каква степен хората са се отделили от Божията слава.