Научавам нещо чудесно за Святия Дух. Той има едно изключително качество: Не Му харесва да говори за Себе Си. Той не прави от Себе Си основния обект на нашето внимание.
Опитвам се сериозно да изучавам Святия Дух, ровейки се във всички книги, писани от уважавани автори и посветени на Него. Някои от тези книги са много дълбоки и понякога трудни за разбиране - книги за природата и личността Му. Всички те са много интересни, но не винаги изграждащи. Истината е, че те не могат и да бъдат изграждащи, защото ти можеш да разбереш само онова, което самия Дух разкрива, а Той не говори за Себе Си!
Ровил съм се и в значението на имената на Святия Дух - Утешител, Закрилник, Адвокат, Ходатай - търсейки някакво прозрение кой е Той. Но в крайна сметка разбрах, че ние, християните, не трябва да разбираме личността на Святия Дух, защото Той не иска да ни разкрие скришни неща за Себе Си. Всичко, което трябва да знаем е, че Той е един от Божеството: вечен, самия Дух на Христос, изпратен долу на земята, за да живее в нас, вярващите. А погледа Му винаги е насочен към Христос!
Святият Дух не желае да знаем толкова за него, колкото за мисията Му, а тази мисия е да ни заведе при Исус и да ни държи в чистота и святост. Той винаги работи, правещ Исус познат на сърцата ни и се наслаждава как ние търсим познанието защо е дошъл.
Исус каза: "А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява." (Йоан 16:13-14)
Когато Исус каза това, Той стоеше пред учениците Си на хълма на преображението. Той беше събрал избраните Си за последно общение, точно преди да бъде възнесен в небето. И колко тъжни и скръбни бяха те само!
Отнемаха им единственият им източник на утеха. Исус беше техният водач и учител, тяхната радост, мир, надежда и любов. А сега Той ги напускаше физически и сигурен съм, че те си мислеха: „А сега кой ще ни води? Къде ще отидем за думи на вечен живот? Той е Бог в плът, а си тръгва! Той каза да отидем при целия свят и да им проповядваме Евангелието в Неговото име. Но откъде ще дойдат силата и властта? Той е всичко, което някога сме знаели. Построихме целия си свят около Него!”
Исус прочете мислите им. И знаеше през какво ще преминат – трудности, лишения, преследвания, загуба на всичко, разграбването на земните им блага, щяха да ги влачат по съдилища, дори да ги мъчат в името Му.
Съмнявам се, че мнозина, ако въобще имаше някои от онези ученици наистина чуха или разбраха безсмъртните думи на Исус: „Няма да ви оставя без утешител – ще дойда при вас.” Той казваше: „Никога няма да ви предам в хватките на Сатана! Никога няма да ви оставя сами в битката. Знам пред какво ще се изправите, но знам и чудесния план на Отец за вас. Ако знаете и разбирате, сърцата ви ще се радват! Ще скачате от радост, понеже Аз отивам при Отец.”
„И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века... Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.” (Йоан 14:16-17). Исус казваше: „Оставям ви като човек – Бог в плът – а ще се върна при вас като Дух.” И всъщност, Святия Дух по същество е самия Христов Дух.
Може да попиташ Святия Дух не е ли изпратен за цялото човечество? Не казва ли Библията, че Той ще бъде излян върху всяка плът в последните дни?
Да, Той е изпратен до света, до грешника, с една цел – като изобличител и обвинител за грях, правда и съдба. „А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд” (Йоан 16:8)
Първо, Той изобличава за грях: „За грях, защото не вярват в Мен” (стих 9). Духът ни открива, че всеки грях стои върху основата на неверието. Това просто означава неверие в силата и кръвта на Исус Христос да спасява и освобождава от грях.
Второ, Той изобличава за правда: „За правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате” (стих 10). Когато Исус погледна учениците Си, Той каза: „Вие, които Ме виждате да се възкачвам на небето свидетелствате за праведността Ми, понеже Бог не би приел нечист човек. Святият Дух ще каже чрез вас на света: ‘Вие Го нарекохте дявол, чревоугодник, винопиец, мошеник. Но какво ще кажете за това, че Той се възнесе в слава при Отец?”
Трето, Той изобличава за съдба: „За съд, защото князът на този свят е осъден” (стих 11). Святият Дух свидетелства на света, че вече има свобода за всички хора, понеже Исус Христос осъди и унищожи силата на Сатана на Кръста.
Но въпреки, че Святия Дух по този начин е излят върху всеки човек, в момента Той не живее в целия свят. Не, в този момент Той живее само в онези, които наистина са новородени, които ходят във вяра в завършеното дело на Кръста. И Той копнее да стане напълно познат на тях и за тях.
Святият Дух не беше изпратен при нас като пасивно, слабо влияние. Много християни си Го представят като някаква сладка, невинна мъгла поръсена върху земята – успокоителен, Божествен етер, който изпълва живота им. Някои вярват, че всичко, което трябва да направят, е просто да Го „вдишат”!
Не, Святият Дух е личност с характер! Той е толкова реален в духа, колкото си ти в плътта! Той има ум, очи, уши и чувства. Не можеш да си Го представиш в човешки вид, но Той чува и говори.
Ако Исус изведнъж се появеше до теб, ходеше с теб, би ли говорил с Него? Би ли имал някакви въпроси към Него, някакви молби? Би ли излял сърцето си пред Него и би ли Му казал през какво преминаваш? Разбира се, че би го направил! И Бог ни е изпратил Святия Дух, за да бъде толкова близо до нас!
Наскоро казах на Святия Дух: „Чета в житията на учениците колко лично им говореше. Святи Дух, ако някога си говорил на някой човек след Кръста, говори и с мен!” Той ми отговори: „Ще говоря, Дейвид, ако признаеш колко близо съм до теб.”
Докато приготвях това послание, в сърцето ми избухна тази тъжна истина: ние вярваме, че Святия Дух е изпратен до света. Но ни е трудно да повярваме, че Той беше изпратен и до нас, като личности, така че да сме в състояние да кажем: „Той е мой!”
Святият Дух има начин да опрости взаимоотношението ни с Бог Отец и Исус. Той е този, който ни учи да казваме: „Авва, Отче.”
Тази фраза се отнася за източен обичай от библейските времена, и става дума за осиновяването на дете. Докато документите по осиновяването не били подписани и подпечатани, детето виждало мъжа просто като баща. Нямало право да го нарича „авва”, което означава „мой”.
Но веднага след като документите били подписани, оформени и подпечатани, настойника на детето го представял на осиновителя му и за детето можело за пръв път да каже „авва, татко!” Когато бащата го прегръщал, детето викало: „Отче мой! Той вече не е само баща. Той е Мой!”
Това е работата и служението на Святия Дух. Той те обучава в Христос. Представя те на Отец. И продължава да се грижи за теб: „Подпечатах документите. Вече не си сирак, ти си законно дете на Бог! Имаш много любящ, богат, могъщ Баща. Прегърни Го, наречи Го „Татко мой”. Дошъл съм за да ти покажа колко много те обича Той! Той не би те осиновил когато беше див, грешен и бунтар, ако не те обичаше и не те желаеше!”
Помисли за милионите хора, които всеки ден отиват в ада. Но Бог избра теб. И не само те избра, Той те и осинови! Той подписа и подпечата документите чрез Святия Дух, така че да можеш да го наречеш твой Баща, да можеш да извикаш: „Авва, Отче!”
Този вик трябва да е от прекомерна радост. Духът в нас буквално крещи: ‘Ти си наследник, наследник на всичко, което спечели Исус. А какво наследство имаш само, понеже БАЩА ти е най-богатия в цялата вселена! Не се стеснявай от Него. Той не ти е ядосан. Спри да се държиш като сирак, който е налегнат от мизерия, без радост и без духовна победа. Ти не си забравен, така че – радвай Му се! Той е Баща ти. Исус е твоя Господ, твоя Брат, Приятел, Жених. А Аз също съм изпратен само за теб – да те водя, закрилям и пазя. Аз съм твой! Живея в сърцето ти и искам да имам лични взаимоотношения с теб. Трябва да вървим и говорим един с друг!”
Възлюбени, забелязал съм, че вече не влизам в молитвената си стаичка осъден, понеже притежавам това знание. Зная, че греховете ми са под кръвта. Знам, че Святият Дух ми е дал сила да ходя в светостта и праведността Му. И аз мога да ходя в присъствието Му и да кажа: „Святи Душе, аз знам, че Ти изпълваш целия свят, но Ти си мой. Ти живееш в мен! Исус умря за целия свят, но Той е също и мой Спасител!”
„Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца... наследници на Бога... сънаследници с Христос.” (Римляни 8:15-17)
Хвърлял ли си някога око на „документите ти по осиновяването” досега? Те са точно пред теб, в Библията ти! А Святият Дух е печата, който казва: „Ти си осиновен от небесния Отец!”
Мисията на Духа е да утешава Христовата невяста в отсъствието на Младоженеца – Христос. „Той ще ви даде друг Утешител, който ще бъде с вас до века” (Йоан 14:16). „А Утешителят, Светият Дух „ (стих 26). „А когато дойде Утешителят” (15:26)
„Утешител ” означава този, който утешава по време на болка и скръб, такъв който облекчава болката и скръбта, носи облекчение, утешава и окуражава. Но аз харесвам това определение на гръцки: „Такъв, който те полага на топло, безопасно легло”. По време на студената, тъмна нощ в душата ти, Той те слага на мекото легло на утехата Си, успокоявайки те с нежната Си ръка.
Наричайки Святият Дух „Утешител”, Исус направи непогрешимо предсказание. Той предсказа, че народа Му ще изживее притеснения и ще се нуждае от утеха, че ще има много болка и страдание сред Божия народ в последните дни.
Преди Христос, Духът беше идвал на земята в определено от Бог време – като Създател, Откривател на Божествената истина, Извършител на велики чудеса. Но само до нас, които живеем в последните Той беше пратен като Утешител!
Може да кажеш: „През целия си живот съм слушал, че Святия Дух ме утешава. Но как ме утешава? Имам нужда от утеха сега, понеже имам проблеми и трудности.” Отговорът Му към теб се съдържа в две прости изречения:
Преди всичко, Святият Дух те утешава като ти напомня, че Той живее в теб с цялата сила на Бог в Себе Си. И затова можеш да кажеш: „По-велик е този, който живее в мен, отколкото всички световни сили събрани на едно място – по-велик от всички демонични сили!” Бог изпрати Духа да използва всичката Му сила, за да те предпази от хватките на Сатана, да привдигне духа ти, да изгони всяка депресия и да залее душата ти с любовта на твоя Господ.
Но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост... а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.” (Римляни 5:3, 5)
Преводът на Библията „New American Standard version” казва, че Божията любов е „изляна в сърцата ни”, във всяко кътче и пролука на нашето същество. Това означава, че когато си в беда... когато дойдат преследвания... когато не знаеш накъде да хванеш... в най-проблематичните си, тревожни моменти – спри всичко! Говори на Святия Дух в теб. Попитай Го: „Какво имаш да ми кажеш за това в точно този момент?”
Мислиш ли, че Той ще си стои и няма да направи нищо? Дали ще гледа пасивно как те разкъсват, когато Той преброи частите на тялото ти докато те създаваха в утробата?
Не! В такива времена Той ще ти каже: „Изпий голяма глътка от Божията любов!” Святият Дух непрестанно излива любовта на Отец в сърцето ти. Ще я приемеш ли?
За Него е абсолютна обида ти да продължаваш да живееш ден след ден, година след година, като безпомощен, безсилен сирак. Страшно неверие е да си останеш уплашен и неспокоен за утрешния ден, треперейки като че Святия Дух в теб е отишъл на пътешествие и няма идея за нуждите ти.
Не, Святият Дух никога не ходи на пътешествие, Той идва за да живее! Той ви утешава в скръбта ви и говори високо и ясно във времето, когато си подлаган на изпитания: „Не се срамувай от изпитанията и скърбите си. продължавай да се изправяш! Бог произвежда твърдост в теб, изгражда опит в теб. И те обича в болката ти!”
Но Святият Дух ни утешава и по още един чудесен начин. Той ни прошепва: „Между другото, куфарите ти са готови. Ти си наследник и не си на тази земя за много дълго. Защо да се преработваш за всичко това? Скоро ще загърбиш всички тези проблеми! Така че – радвай се, имаш приготвено място в слава. Имаш вечна цел. И Аз съм тук за да се уверя, че ще я постигнеш!”
Точно в тази точка много вярващи изоставят Бог. Те са готови да бъдат осъдени за грях и падение отново и отново. Но няма да позволят на Святият Дух да ги залее с любовта на Отец.
Легалиста обичат да живее само под осъждение. Той никога не е разбирал Божията любов и не е позволявал на Святия Дух да послужи на душата му с тази любов. Той ще приеме осъждението, но няма да позволи на Духа да го окъпе в Божията любов. В резултат на това той никога не се чувства обичан. И живее в непрестанното робство да трябва да доказва любовта си на Господ!
Ние, в Таймс Скуеър Чърч поучаваме, че праведния човек, този, който истински обича Исус, обича укорите. Той се учи да приветства изобличенията на Святия Дух във всички скрити сфери на греха и неверието, понеже колкото повече се разправя с греха, толкова по-щастлив и свободен става.
Но отношението, което виждам при много християни е: „Продължавай да ме съдиш, Господи, обвинявай ме, бий ме!” Това не е същото като истинско осъждение. Например, виждам това в много от отговорите на посланията си. Когато напиша послание, което гърми с осъждение, получавам невероятен на брой одобрителни отговори.
Но когато споделя за Божията любов и сладост, получавам писма, които казват: „Вече не проповядваш истината!” Като че тези хора казват: „Ако не обвиняваш, тогава онова, което казваш не е Евангелието.” Такива вярващи никога не са влизали във великата любовна мисия на Святия Дух!
Дъщеря ми Бони е омъжена и има 2 деца. В момента преминава през дълбоко изпитание, бори се с рака с помощта на Святия Дух. Това вероятно е най-скръбния момент от взаимоотношението ми с нея – когато я гледам как страда.
Посред цялото това страдание тя ми каза: „Татко, винаги съм ти правела живота труден, нали? Никога не съм била дъщерята, която трябваше да бъда. Причинила съм ти толкова много болка.”
О, колко много грешеше тя! Това въобще не беше истина, никога не я разглеждах така докато растеше. Виждах доброто в нея, любовта. Тя винаги беше специална, никога не ме разочарова.
Но това е начина, по който много Божии деца виждат себе си днес. Те се чувстват като сираче, което никога няма да успее да удовлетвори баща си.
Как това наранява Бог само! А ако ти се чувстваш по този начин, това е обида към Святия Дух, понеже не виждаш, че част от работата Му е да утешава сърцето ти. Той те утешава със знанието, че си обичан, че си бил осиновен, и че Той е с теб за да те изведе от проблемите и бедите ти.
Точно на това място трябва да се научиш да ходиш с Духа, а не според чувствата си! В последното си послание писах, че да ходиш в Духа означава да позволиш на Святия Дух да направи в теб онова, за което е бил изпратен. И това означава да Му позволиш да залее сърцето ти с Божията любов сега! „Защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.” (Римляни 5:5)
Вероятно си бил ограбен от Божията любов поради легализъм. Ходиш на църква и седиш в робство и страх; като дъщеря ми Бони си мислиш, че ръцете ти са мръсни, че си черна овца. Не знаеш как да кажеш: „Отче мой – Авва, Отче!”
Нека Бог те освободи от това днес! Святият Дух не дойде, за да те осъди, Той дойде за да обвини и съди света! Дойде да ти покаже, че си осиновен от Отец, и че си много обичан!
Исая каза: Като един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша; и ще се утешите в Ерусалим.” (Исая 66:13). Исая пишеше до инатлив Божии народ, който „отстъпнически ходеше по пътя на сърцето си” (Исая 57:17)
Кажи ми – колко ще издържи един учител с инатлив, упорит ученик, който отказва да чуе съвет?
Не много дълго! Но пророк Исая представя една от най-великите картини, които са възможни между хората – тази на майчинската любов към детето й – и ни показва част от любовта, която изпитва Отец към нас.
Виждал съм много снимки във вестниците в Ню Йорк – майка, влизаща в съда до осъдения си син. Тя седи там вярно до края на процеса, милееща за него. Слуша доказателствата и плаче. Тя е там, когато той се изправя, за да получи присъдата си. И когато го отвеждат, а той се обръща, за да помаха за сбогом, тя му праща целувка и плаче докато го отвеждат в затвора. Но никога не се отказва от него!
На една майка от нашата църква и отнема цял ден, за да види сина си в затвора в друг щат. Взима автобуса и пътува с часове, просто за да го види за малко. Такава майка ще погледне към сина си в шаечната му униформа и ще види агонията в очите му, а с всяко пътуване нещо вътре в нея ще умира. Но тя никога не го изоставя. Той все още е нейния син!
Скъпи светии, това е любовта, която Святия Дух иска да знаете, че Бог изпитва към вас! Той ни утешава като ни казва: „Ти веднъж каза, че даваш всичко на Исус. Даде Му любовта си и Той все още те обича. А сега Аз няма да те оставя да си идеш. Бях изпратен от Него, за да свърша работата и ще продължавам да я върша!
Няма истинска утеха в този свят, освен тази на Святия Дух. Хората тичат при съветници, психолози, приятели, свещеници, книги, касетки, лекции, семинари, групови терапии. Но каква утеха получават? Не е достатъчна дори, за да си стигнат обратно в къщи! Всичко е напразно. Болката продължава да се връща. Не, светът няма какво да предложи на изпитващия болка дух: „Светът не Го позна” (Йоан 1:10)
Затова се нуждаеш от Святия Дух в теб. Само Той може да сложи вечер в топло легло и да изпълни сърцето ти със съвършен мир. Само Той може наистина да те утеши по време на болка и скръб. Той е този, който ще те увери: „Тази утеха не е само временна – тя е вечна!”
Молил ли си се за живото присъствие на Святия Дух? Тогава не търси признаци, а просто гладувай за повече от Исус. Просто кажи: „Исусе, ела и плени сърцето ми, Святи Душе, ела и ме обладай. Бъди моя утеха, мой водач.”
Просто се моли с вяра и вярвай че Бог, твоя любящ, небесен Баща, няма да ти даде камък, когато Го помолиш за хляб. Той ще изпрати Утешителя!