Докато вървях по един извънградкси път в Ню Джърси, имах доста добър разговор с Бога. “Боже, не мога да живея със страх и всякакви видове тревоги. Каквото и да носи бъдещето, искам да го посрещна с мир, радост и простичко доверие!”.
Святият Дух ми разбуди: “Един от ключовете към свобода от всички страхове и тревоги се крие в думата врабче. Помниш ли, когато ти казах: “ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени.” (Матей 10:29-30). Звучи толкова елементарно, толова просто – но това, което Исус казва тук е много дълбоко.
В Стария Завет, цар Давид можеше да се похвали: “Той ме избави от всичките ми страхове” (Псалм 34:4). Как Давид намери такава свобода от страха? Като придоби видение за величието на “Онзи, Който е направил небето и земята”. Когато очите на Двид бяха фокусирани върху Създателя на всички неща, той отриваше колко голям е Бог!
Искам да съм като Давид – пример на пастир, който се научи да бъде свободен от всеки страх и грижа, който можеше да води народа в тази същата свобода!
Направих проучване върху врабчетата и започнах да придобивам откровение за необхватния Бог- Творец на Давид, Който се интересува от всяка подробност от своето Творение.
Врабчета! Като всички други видове птици, те са прекрасно създадени! Техните малки, тънки кости са силни и специално прогодени за летене. Модерната наука все още не може да копира тяхната сложна система на крилете, която им позволява да мигрират на две три хиляди мили. Всяко врабче има от 1.300 до 2.600 пера. Колко сложни и детайлни са те само! Нашият Бог Творец ги е проектирал съвършено! Той е проектирал всяка кост, всяко перо – и е преброил всяко едно от тях!
Повечето врабчета по времето на Христос са правели гнездата си по земята и са били хващани в мрежи, в които са падали, докато са строяли гнездата си. В Ерусалим, Исус е видял на шишове да се продават врабчета, две за едно пени. Те всички са били улавяни с мрежа, защото юдеите не са ядяли онези, които са умирали естествено.
За тези прици, Исус казва: “Нито едно от тях не е било заловено без знанието на Отец Ми.” Той е знаел къде е всяко едно от тях, докато малките му бели дробове не вдишат последната глътка въздух. Той ги е хранил. Той познава всяко врабче - дори онези на шишовете!