Чужд тамян

Искам да говоря за една отвратителна мерзост в Божия дом, на която не й се обръща внимание. Аз съм чувствал диханието на Божия гняв срещу този грях в собствения си живот. Святият Дух ме е водил до дълбините на това грозно нещо, показал ми го е и ме призовал да проповядвам за него.

То е свързано с другата страна на молитвата. Тъмната, грешната страна. Отвратителният вид молитва. Молитва от сърцата и устните на неосветени, нечисти християни.

Давид каза: „Обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни... нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях...” (Псалм 17:1, 109:7)

Бог предупреди народа Си Израел: „И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, няма да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло!” (Исая 1:15-16)

Бог не можеше да го каже по-ясно – нуждата не е от повече молитви, а от святи молитви. Какво страшно пророчество е това – огромна част от Божия народ издига ръцете си в молитва и молба, а Бог не слуша! Това е така, защото ни е било казано, че никой не може да се качи на святия Божий хълм, освен онези с чисти ръце и сърца. Тези молещи се множества имаха нечисти ръце и зли сърца. Бог каза: „досада са за Мен, дотегна Ми да търпя....” (Исая 1:13-14). „Който отклонява ухото си от слушане на закона, и самата му молитва е мерзост.” (Притчи 28:9)

Да призовеш прелюбодействащи, блудни, правещи компромис християни в молитва, означава да ги водиш в грях против Бог, който е по-лош от всички останали злини в живота им взети заедно. По-добре да минем през умивалника, преди да се доближим до златния олтар с тамяна. Принасянето на молитва към Бог с нечисти устни и издигането на омърсени ръце, може да доведе гнева Му и да стовари ужасно наказание.

Божието Слово оприличава молитвата на тамян – благоухание, което се издига пред Божия трон. Давид се моли: „Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва. (Псалм 141:2)

Йоан премахна всички съмнения относно това: „И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.” (Откровение 5:8). Аз вярвам, че този тамян включва всичките молитви, всичкото хваление на Божия народ.

Нито една покварена молитва не пада невинно на земята. Всяка молитва от нечисти християнски устни е събирана в ангелска кадилница и един ден трябва да се изправи срещу всепояждащия огън на святия Бог.

Това е толкова страшна, толкова невероятна сцена от Откровение 8-ма глава, че не мога да я схвана. „И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час. И видях седемте ангела, които стояха пред Бога, и им се дадоха седем тръби. И дойде друг ангел и застана пред олтара, държейки златна кадилница; и на него се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии върху златния олтар, който беше пред престола. И димът от тамяна, заедно с молитвите на светиите се издигна от ръката на ангела пред Бога. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и я хвърли на земята; и настанаха гръмове и гласове, и светкавици, и земетресение. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят. И затръби първият ангел; и дойде град и огън, размесени с кръв, и бяха хвърлени на земята; и третата част от земята изгоря и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.” (Откровение 8:1-7)

В Откровение 5-та глава Йоан описва гърмящите, ликуващи гласове на живите същества, старейшините и безбройните ангели – хиляди по хиляди, всички пеещи с висок глас: „Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и почит, и слава, и благословение.”

Каква шумна, славна сцена е това, когато всички небесни творения издигат гласа си в съгласие за хваление. „И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което е в тях, чух да казва: На Седящия на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, и слава, и господство за вечни векове! И четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.” (Откровение 5:13-14)

В откровение 6-та глава, ние чуваме високия плач на мъчениците под олтара. „И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието Слово и за свидетелството, което държаха. И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители?” (Откровение 6:9-10)

В Откровение 8-ма глава, цялото небе е притихнало. В продължение на почти половин час, старейшините коленичат в тиха почуда. Живите същества, херувимите, серафимите – всички са притихнали и безмълвни. Мъчениците са в тиха почуда. Ангелските хорове не пеят, арфите са оставени настрана и няма никакъв звук в небето. Всичко е притихнало. Защо? Защото седмият печат е бил отворен и те са видели ужасните наказания в седмия свитък. 7 ангела със 7 тръби стоят готови да причиняват смърт, разрушения и огнени наказания на земята.

Това неописуемо мълчание има нещо общо с молитвата. Има нещо общо с тамяна. Дошло е времето святия Бог да донесе до олтара Си всяка молитва на Неговия народ за справедлив съд. Той ще запали пояждащия Си огън под тамяна, за да усети аромата. Ще бъде ли сладък мирис, или воня в ноздрите Му? „И дойде друг ангел и застана пред олтара, държейки златна кадилница; и на него се даде много тамян, за да го прибави към молитвите на всичките светии върху златния олтар, който беше пред престола.” (Откровение 8:3)

В Божието Слово са споменати 2 вида тамян. Единия е чист, другия е наречен „чужд”. Бог заповяда, на златния олтар да бъде принасян само чист тамян. „Да обковеш с чисто злато плочата му... Да го сложиш пред завесата, която е пред ковчега на свидетелството срещу умилостивилището, което е над свидетелството, където ще се срещам с теб. И Аарон да кади над него благовонен тамян всяка сутрин. Когато приготвя светилата, нека кади с него. И когато Аарон запали светилата привечер, нека кади с този тамян; това ще бъде постоянно кадене пред ГОСПОДА в поколенията ви. Чужд тамян да не принасяш на него, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние.” (Изход 30:3-9)

Няма да принасяш чужди молитви на олтара Ми! Имаше смъртно наказание за всички, които принасяха чужд тамян на Бог. В Старият Завет Бог се опитваше да ни покаже отношението Си към покварената молитва. Той се опита да ни покаже колко е сериозен проблема с покварената молитва в Неговите очи. Това ясно се вижда в начина, по който Бог се отнесе към двамата синове на Аарон. „А Надав и Авиуд, синовете на Аарон, взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и сложиха на него тамян, и принесоха пред ГОСПОДА чужд огън, който Той не им беше заповядал. Затова излезе огън отпред ГОСПОД и ги пояде и те умряха пред ГОСПОДА. Тогава Моисей каза на Аарон: Това е, което говори ГОСПОД, като каза: В онези, които се приближават при Мен, ще се осветя и ще се прославя пред целия народ. А Аарон мълчеше.” (Левит 10:1-3)

Там, пред олтара, лежаха двамата синове на Аарон. Двама млади свещеници, които дръзнаха да се приближат до Бог, за да принесат тамян с мръсни ръце и сърца. Те бяха завлечени при светилището. Аарон трябва да е плакал. Колко ужасно! Що за Бог е това? Молещи се хора убити на олтара.

Моисей тържествено предава Словото: „Бог казва: Тези, които се приближават към Мен, трябва да почитат Моята святост! Няма да оставя хората Ми да приемат това нещо лекомислено!” Бог ни помага да видим, че молитвата е въпрос на живот и смърт.

Думата „чужд”, означава да си прелюбодеец, да си чужденец или външен човек. В това се бяха превърнали те. Бяха станали прелюбодейци, идолопоклонници, блудстваха в сърцата си. Те бяха свещеници, които се бяха отчуждили от Бог, поради гордост и неизоставен грях. Това, което си, и в което си се превърнал, прави молитвата ти свята или чужда. Неизоставения грях се превръща в крепост за Сатана и покварява всичко, което принесеш на Бог.

Какъв чужд тамян само се излива от устните на много християни, които правят компромиси днес! Много от тях замислят бунт. Мнозина са изгубили страха си от Бог. Нямат видение за Божията святост. Святият Божий човек отклонява хората от греха; поквареният служител кара мнозина да се спъват. „Заветът Ми с него беше животът и мирът и му ги дадох за страх, а той се боеше от Мен и трепереше от името Ми. Законът на истината беше в устата му и неправда не се намери в устните му; той ходеше с Мен в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие — понеже устните на свещеника трябва да пазят знание и от устата му да се търси закона, защото той е пратеник на ГОСПОДА на Войнствата.” (Малахия 2:5-7)

Бог определя прелюбодейците като такива, които Той вече не чува. Тамянът им е чужд, молитвите и сълзите им са мерзост. На Божието сърце му е противно всичко това. „И второ, правите това: Покривате със сълзи олтара на ГОСПОДА с плач и с въздишки; затова Той вече не се обръща към приноса и не го приема с благоволение от ръката ви. А казвате: Защо? Защото ГОСПОД стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно — а тя ти е другарка и жена на завета ти.” (стихове 13-14)

Бог също така се отвръща от онези, които са станали меки към греха. Това има нещо общо със снизходително отношение към развода. Има нещо общо с това да казваш на християни със светски ум, че Бог все още се наслаждава в тях. Има нещо общо със служители, които отказват да покажат на Божия народ разликата между свято и осквернено. „Защото мразя напускане, казва ГОСПОД, Израилевият Бог, и онзи, който покрива дрехите си с насилие, казва ГОСПОД на войнствата. Затова пазете се в духа си и не постъпвайте невярно. Дотегнахте на ГОСПОДА с думите си, а казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър в очите на ГОСПОДА и Той благоволява в тях. — или: Къде е Богът на съда?” (стихове 16-17)

Пророк Езекил имаше видение за старейшините на Израел, принасящи тамян, въпреки че умовете и въображението им бяха тотално покварени от греха. Лидери, служители, молещи се, докато сърцата им бяха пълни с идолопоклонство и зло: „И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената. И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход. И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук. И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената. И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян. И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.” (Езекил 8:7-12)

Те си мислеха: „Бог не вижда греха ни. Докато се молим, принасяме тамян – Бог е укротен.” Не случайно Словото казва: „Яазания стоеше сред тях...” Яазания означава „Бог чува!” Каква арогантност предизвиква греха само! Те наистина вярваха, че Бог чува молитвите им, въпреки че бяха водени от грях.

Бог подвежда хората Си под отговорност за покварени молитви пред идолите от злато, сребро и материализъм. Чрез пророк Езекил, Бог вика срещу това да се гори свят тамян пред егоцентричните богове на този век. Това е вик срещу онези, които използват молитвата, за да постигнат егоистичните си цели; които използват молитвата, за да се обогатят; които се молят, само за да получат нещо от Бог. „И взе великолепните си накити от Моето злато и от Моето сребро, което Аз ти бях дал, и си направи мъжки образи, и блудства с тях. И взе везаните си дрехи и ги покри, и Моето масло и Моя тамян сложи пред тях. И Моя хляб, който ти дадох, чистото брашно и маслото, и меда, с които те хранех, и тях сложи пред тях за приятно благоухание. Така стана, заявява Господ БОГ.” (Езекил 16:17-19)

„Ти принесе тамяна Ми пред тези идоли – каза Бог - и седна на великолепна постелка, с трапеза приготвена пред нея, и на нея сложи Моя тамян и Моето масло.” (Езекил 23:41)

„След това да вземе кадилница, пълна с разгорени въглени от олтара, който е пред ГОСПОДА, и двете си шепи пълни със ситно счукан благоуханен тамян и да го внесе зад завесата. И да сложи тамяна на огъня пред ГОСПОДА, за да покрие облакът от тамяна умилостивилището, което е върху свидетелството, за да не умре.” (Левит 16:12-13)

Умилостивилището изобразява самото Христово присъствие. Ако свещеника имаше чист тамян и чисти дрехи, той можеше смело да отиде до трона на благодатта, за да придобие милост. Нямаше да умре, но щеше да види славата на Неговото присъствие.

Ние говорим толкова насмешливо за Бога-татенце, говорим толкова арогантно за правата си, дори се опитваме да манипулираме Бог чрез молитва. Но Бог да е на помощ на онези, които нямат благоговение и почит към умилостивилището. Казваш, че Бог вече не се отнася с хората Си толкова жестоко. Никой не умира под благодатта. Под благодатта, чуждия тамян води до „дваж мъртви и изкоренени!”

Йоан веднъж положи глава на гърдите на Исус. Йоан Го видя в човешкия Му облик, но и в светостта Му. На остров Патмос имаше видение за вече прославения Исус и това беше смазващо видение. Христос вече имаше очи като огнен пламък, нозе като полиран бронз, който е прекаран през пещ, за да блести, а гласа Му беше като звука от много води. И Йоан падна в краката Му като мъртъв. Не можеш да си лекомислен и вятърничав, когато си имал видение за Неговата святост.

Бог е решил да съди, отхвърли и унищожи всички олтари и приноси на тамян от онези, които отказват да ходят в святост пред Него. Проклятието от моисеевия закон включваше заплаха, че Бог ще се отрече от олтарите и ще унищожи тамяна на израилтяните, ако те ходеха в непокорство. „Но ако и след това не Ме послушате, а ходите против Мен, и Аз ще ходя против вас с ярост и ще ви накажа седмократно за греховете ви. Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете. И ще разоря високите ви места, ще съборя вашите стълбове на слънцето, и ще хвърля труповете ви върху труповете на идолите ви; и душата Ми ще се погнуси от вас. Ще обърна градовете ви на пустош и ще запустя светилищата ви и няма да помириша дъха на вашето благоухание. Ще запустя и земята ви, така че враговете ви, които живеят в нея, ще се смаят за това.” (Левит 26:27-32)

Погледнете отново мълчаливата сцена пред Божия олтар в Откровение 8-ма глава. Надявам се, че виждате това, което виждам аз! Аз виждам два вида тамян. Много тамян беше даден на ангела. За мен това представлява опетнените молитви на лаодикийските християни. Има също и тамян, който вече гори на олтара – чистият, свят тамян на осветените. Огънят на олтара никога не е загасвал – тези чисти, святи молитви винаги са били сладък аромат за Господ.

На ангелът му беше казано да смеси този тамян, тези молитви, с тамяна, който вече беше на олтара. Но когато Божият унищожителен огън го докосне, нещо се случва.

В продължение на векове, дима от тамяна на святите християни е покривал умилостивилещето. Той е бил приет, бил е щит срещу наказанието. Но вижте какво се случва сега – ангела изведнъж изхвърля кадилницата от Божието присъствие – изхвърля я на земята, и настава ужасен съд.

Покварените молитви не могат да предпазват от съда – те предизвикват съда. „И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и я хвърли на земята; и настанаха гръмове и гласове, и светкавици, и земетресение. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят. И затръби първият ангел; и дойде град и огън, размесени с кръв, и бяха хвърлени на земята; и третата част от земята изгоря и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.” (Откровение 8:5-7)

Истина е, че Бог праща наказание, за да отговори на молитвите на праведните и мъчениците. Но Словото също така ни открива, че непокаяли се сърца трупат гняв за деня на съда. „Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние? Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога” (Римляни 2:4-5)

Молитвите на амбициозните егоисти са били трупани като чужд тамян и един ден нашия свят Бог ще ги излее до една на главите им в бедствие, гняв и негодувание. „И гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка” (Римляни 2:8-9)

Помислете за ужасните последици от покварената молитва. Не само, че Бог не чува този вид молитви, не само че е уморен от тях, не само че са мерзост за Него, но те носят Божието проклятие на онези, които обитават земята. Те отварят самите бездни на ада.

Чувал съм да казват: „Ако всички християни се молим, Бог ще пощади тази нация от съда.” Забравяме да добавим: „... ако се покаят, изповядат и се остават от греховете си!” Но Бог чува и отговаря само на святи молитви от святи сърца. Нека милиони посещаващи църквите се молят. Нека множества хладки християни се молят и протягат ръцете си в призив за милост и благословения. Бог ще повърне всичко това от устата Си.

Опетнени молитви от грешни устни не предпазват от съда. Те докарват съда. „И ГОСПОД ми каза: Намери се заговор между юдовите мъже и ерусалимските жители. Те са се върнали в беззаконията на прадедите си, които отказаха да слушат Моите думи. И те са последвали други богове, за да им служат; израилевият дом и юдовият дом са нарушили Моя завет, който направих с бащите им. Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.” (Еремия 11:9-11)

В Изход 37:29 ние научаваме, че святото миро и чистия тамян бяха работа на мироварец (парфюмерист – бел.пр.). в Еклисиаст 10:1 се казва: „Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони...” На иврит мироварец е човек, който смесва миро и тамян. Ангелът от Откровение 8-ма глава е Божият мироварец, този, който смесва тамяна. Но той няма да смеси чуждия, вонящ тамян, развален от мъртвите мухи.

Имаше време в ходенето ми с Бог, и казвам това със срам, в тамяна ми имаше мъртви мухи. Молитвите ми бяха воня в ноздрите Му, поради това, че си имах любим грях. Изплаках цял океан сълзи поради този грях, но в действителност не исках да го пусна да си върви.

Окуражавате ли другите да се молят, докато имате мръсни мухи в собствения си тамян? Мислите ли, че Бог ще приеме молитвите ви, когато мъртвите мухи на таен, неизоставен грях ги карат да вонят пред трона Му? Бъдете честни! Има ли мъртва муха в тамяна ви? Грехът пречи ли на молитвения ви живот?

Бог със сигурност ще чуе молитвата и плача на покайващо се сърце. Той дори чува молитвата на покаяние на грешника. Но Той каза, че ушите Му са запушени за покварените, прогнили молитви на непокорните и бунтовни християни. „Очите на ГОСПОДА са към праведните и ушите Му — към техния вик (уши, които чуват праведните). (Псалм 34:15)

Но чуйте какво каза на децата Си в Израел, когато те извършиха мерзост: „И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си. Затова и Аз ще действам с ярост, окото Ми няма да пощади и няма да пожаля. И да извикат в ушите Ми със силен глас, няма да ги послушам.” (Езекил 8:17-18)

Апостолите на нашия Господ Исус ясно предупредиха, че някои ще се предадат на похот и светщина, и че техните молитви ще се превърнат в присмех. Но ще се издигнат други, които ще се пазят в любовта на Исус, ще се изграждат в любовта Му, ще се изграждат в свята вяра, молейки се в Святия Дух. „Но вие, възлюбени, помнете думите, изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Иисус Христос, защото те ви казваха, че в последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите безбожни страсти. Тези са, които правят разцепления, душевни хора, които нямат Духа. Но вие, възлюбени, като изграждате себе си върху своята пресвята вяра и като се молите в Светия Дух, пазете себе си в Божията любов, като очаквате милостта на нашия Господ Иисус Христос за вечен живот.” (Юда 17-21)

Чертата вече е теглена. Тези, лишените от Святия Дух, поробените от страст светски хора, ще продължават да се присмиват на Господ с чужд тамян. Бог предупреждава, че те ще продължават да се молят по навик. Това ще бъдат празни думи, без съдържание, без сила. Те ще бъдат лишени от всякакво разбиране. Бог каза чрез Исая: „И Господ каза: Понеже този народ се приближава към Мен с устата си и с устните си Ме почита, но е отдалечил сърцето си от Мен, и страхът им от Мен е според научена човешка заповед, затова, ето, ще продължа да върша чудно дело с този народ, чудно и странно дело. И мъдростта на мъдрите им ще погине, и разумът на разумните им ще се скрие.” (Исая 29:13-14)

Исая казва, че молитвите им са подигравка, защото те лъжат. Греховете им свидетелстват против тях. Те се молят с лъжи, а това е подигравка. „Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува. Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжа, езикът ви отронва неправда. Защото се умножиха пред Теб престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас, защото престъпленията ни са с нас и беззаконията ни — ние ги знаем. Отстъпване и невярност към ГОСПОДА, отдръпване от следването на нашия Бог, говорене за насилие и бунт, зачеване и изговаряне на лъжливи думи от сърце.” (Исая 59:2,3,12,13)

Ние имаме свят ходатай, Христос, нашия Господ. Той ходатайства за църквата Си. Той е изпратил Святия Дух да намери хора, които ще дойдат в пресвятото с чист тамян. Святият Дух знае как да се моли според волята и ума на Бог. Аз не знам как да се моля, но ако дойда при светлината на Духа, ако Му позволя да ме претърси, да ме изучава, да ме осъди, укори, ако отстъпя пред водителството Му и оставя греховете си, ще се моля в Святия Дух според съвършената Божия воля. „Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания. А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.” (Римляни 8:26-27)

Това, което чувам да казва Духът на мен и на църквата, е: „Приближете се към Бога, и ще се приближи и Той към вас. Измийте ръцете си, вие грешници, и очистете сърцата си, вие колебливи.” (Яков 4:8)