Явок

Явок! Досега това може би не е означавало нищо за вас, но след като прочетете това послание, това трябва да се превърне в една от най–важните думи в духовния ви речник.

Явок е мястото, на което Яков се бори с Господ. Там, където той напълно се предаде на Бог. Там, където получи новия си характер и новото си име — Израел. Това беше мястото, на което той изхвърли последния си идол и спечели най–великата си победа.

"А като стана през нощта…премина брода на Яков" (В някои български преводи на Библията както и в английските преводи е написано "Явок" — бел.пр. Битие 32:22).

Явок означава "място на преминаване". Също означава "борба"; да изпразниш и да излееш. Каква славна истина само е разкрита на това място, наречено Явок. Тази истина напълно касае нас днес. Това е мястото, на което Божия народ откри тайната на силата над греха. Това изобразява криза на живот и смърт — такава, която води до пълно предаване.

Не е възможно да има славна победа над егото и над греха без да отидеш до Явок. Трябва да дойде момент, в който "да се оправим с Бог". Трябва да се изправим пред себе си и да се изчистим от всички лоши желания и егоистични амбиции.

В миналото християните са били учени, че има две пресичания в християнския живот — Червено море и Йордан. Преминаването на Червено море представлява излизането от света. Това означава ново начало. Символизира "да се спасиш". Много Божии хора излизат от Египет, но никога не влизат в Обещаната земя. Те затъват в пустинята на неверието, страха и объркването. Излизат от света, но никога не влизат в Божията радост.

Необходимо е още едно пресичане — Йордан! Йордан представлява посвещение да ходиш с Господ. Водно кръщение! Четене на Библията! Свидетелстване! Желание да растеш в Христос! Това е преминаване в живот на хваление. За мнозина, Обещаната земя означава пълнотата на Святия Дух. Кръщение във и със Святия Дух.

Това не е ли всичко? Обещана земя? Духовен Ханаан за Божиите деца? Спасени, кръстени и изпълнени със Святия Дух? Децата на Израел влязоха в тяхната Обещана земя. Те получиха наследството си. Но те не успяха да влязат в почивката, която Бог искаше да имат! Тези богобоязливи Божии деца, водени от Духа, все още имаха грях в сърцата си! Имаха сърца, които бяха прикрепени към тайна похот и идолопоклонство.

Колко жалко, че това и днес е така. Множества изпълнени с Духа и водени от Духа вярващи никога не са познавали истинската Божия почивка! Техният мир е нарушен от нечистата им съвест. Бог каза на Израел "…поради неверието си те не можаха да влязат…за Божиите люде остава една съботна почивка." (Евреи 3:19, 4:9)

Възможно е да си спасен, пълен с Духа, напълно посветен на Господното дело и все още да си закачен за таен грях! Възможно е да изгонваш демони в името на Христос, да изцеряваш болните, да правиш чудеса, да различаваш, да извършваш велики дела — все в името на Исус Христос — ипак да си закачен за греха извършител на беззаконие.

Само Бог знае колко християни са обременени от таен грях или непреодолима похот. Мнозина никога не са изпитвали пълна победа и освобождение от греховете си. Много посветени християни и младежи губят битката срещу грехове към, които са пристрастени. Борят с копнеж за наркотици, алкохол, секс. Те много обичат Господ, но съществува "онова нещо в живота им". Мразят го, но продължават да го правят. Не искат да оставят Христос или пък да се върнат в света. Но все още има един идол, който изглежда не желаят да предадат.

И, о, Божиите мъже и жени, включително и служители на Евангелието, които се борят с години с греха! Те са гладни за Бог. Нито за момент не си и помислят да се върнат към жалките светски стихии. Копнеят за Христовата пълнота. Плачат за святост! Те са наистина посветени деца на Всемогъщия Бог.

Но все още има едно нещо. Този отдавнашен проблем. Този малък идол! Той им причинява скръб и сълзи. Разкъсвани са от вина и осъждение. Чувстват се безпомощни, недостойни и объркани. Постят, молят се, обещават, но изведнъж биват поразени и водени като агне на заколение.

В продължение на години се боря с теологията за пълна победа над греха! Нямам предвид "безгрешно съвършенство". Имам предвид свобода от робството на всеки дългогодишен грях! Малцина са изучавали повече от мен доктрината за освещението. Уча и чета за святостта от години.

Работил съм с едни от най–лошите роби на греха по лицето на земята. Така че се нуждаех от отговори. Имах нужда от ясно и просто послание как да задържим победата над греха на дрогата, алкохола, насилието, пушенето, комара, незаконния секс и някои други видове пристрастеност. Разбирането ми беше непълно докато Духа не ми показа Явок.

Ами какво да кажем за всички онези християни, включително и служители, които имат тайни връзки? Ами за онези мъже и жени, които са се отчаяли в брака си и надяват намерят някой, който да им допада повече? Те често лъжат за това колко ужасни са нещата в къщи, за да оправдаят тайната си любовна връзка с някои друг. Често безнадеждно се обвързват с някого.

Сексуална похот, прелюбодейство — помитат църквата днес като черна чума. Няма ли победа над тази неудържима похот? Трябва ли истинското Божие дете винаги да живее като роб на греха? Няма ли място на абсолютна победа? Нямам предвид свобода от изкушения, а свобода от това да се предадеш на похотта.

Има и трето пресичане — Явок!

Явок беше приток на Йордан. Беше самотно място. Трябва да се изправим сами пред нашия Явок. Можеш да пресечеш Червено море с огромно множество изкупени, които напускат Египет. Можеш да пресечеш Йордан заедно с победоносната Божия армия. Но ще пресечеш Явок сам! Без съветници, без приятели, без помощници. Това е личната ти война — между теб и Господ.

"А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване," (Битие 32:24).

Явок е мястото, на което нашия Яков поема последна глътка въздух. Това е мястото, на което Бог се разправя не само с греха ни, но и със самия ни характер.

Яков беше проблематичен, прибързан човек. Бог го беше притиснал до стената така да се каже. След много години той се връщаше, за да получи наследството си. Исав, братът, от който той с измама измъкна първородството, беше тръгнал към него с армия от 400 мъже.

Яков беше узрял след много години. Вече беше любящ баща. Беше покорен на Бог, следващ заповедта Му да се върне у дома. Обичаше истината. Беше смирен, молещ се човек. Чуйте молитвата му:

"О, Господи, не съм достоен за най–малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си;…" (Битие 32:10).

Но този смирен, покорен, молещ се, богобоязлив, обичащ истината Божии слуга все още умилостивяваше! Това означава, че се предаваше на опасни сили за да избегне проблем. Мир на всяка цена, включително и компромис!

Вместо да вярва на Бог в кризата си, той си направи ангели. Опитваше се измисли изход от проблема си. Раздели добитъка си на две стада, изпращайки ги пред себе си, за да смекчи сърцето на брат си. Щеше да бомбардира Исав с вълни от кози, камили, бикове, овце, магарета и овни.

"Защото си думаше: Ще го умилостивя…" (стих 20)

Умилостивяване! Точно това правят множества от християни! Те се предават на опасна сила защото се страхуват, че са безпомощни! Можете да го чуете навсякъде: "Просто не мога да устоя! Не искам да го правя. Мразя греха си. Но въпреки всичките ми свръх усилия, се предавам и падам!"

Ние умилостивяваме отново и отново! Грешим и изповядваме, плачем и изповядваме, опитваме се да измислим някакъв изход. О, ангелите, схемите, извиненията, оправданията, плановете — всичко е напразно. Изглеждаме безпомощни срещу непреодолимите нужди и желания.

Покорен! Молещ се! Търсещ истината! Смирен! Любящ! Мил! Със страх от Бог! Но все още има една муха в мирото! Все още има едно тайно протакане дълбоко в сърцето. Все още съществува умилостивяване, правене на схеми — един идол все още стои — не съвсем предаден. Още не е под пълното господство на Христос.

Нека ви покажа какво трябва да се случи при Явок!

Човек може да е много религиозен и въобще да не е духовен. Яков имаше много религиозно преживяване в Ветил. На път за Падан–арам, за да намери жена сред собствения си народ, той имаше невероятно религиозно преживяване.

"И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея." (Битие 28:12)

Бог му се яви и направи завет с него! Това беше обещание за материални благословения:

"Земята, на която лежиш, ще дам на тебе…твоето потомство ще бъде благословено…" (ст. 13,14)

Яков извика: "Страхотно — Наистина Господ е на това място" (ст. 16,17)

Яков нарече мястото Ветил и продължи да прави сделка с Бог. Частта с благословението му прозвуча много добре!

"Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог…и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе." (Битие 28:20–22)

Тази сделка да ви звучи познато? Благослови ме, Господи! Дай благоденствие на всичките ми пътища! Дай ми изобилна храна! Облечи ме добре! Грижи се добре за мен, тогава ще ти служа! Тогава ще платя десятъка си! Дай ми, за да мога да Ти дам!

Помислете за това! Бог е там — небесата са отворени! Появяват се ангели! Бог говори! Какво свръхестествено, религиозно преживяване! И всичко, което Яков може да види в това е сделка за земя, храна, дрехи, просперитет и успех във всичките му пътища! Това определено беше религиозно преживяване.

Ветил е популярната религия в наши дни. Както и Яков, така и нашите алчни духове интерпретират Божиите обещания от материалистична гледна точка. Стигаме дотам, че да оскверним скъпоценното изкупление на Господ Исус Христос! С високопарни духовни думи, ние говорим за силата на пролятата Христова кръв. Но това, което казваме, е жалка интерпретация на онова, което жертвата Му всъщност извърши.

Всичко, което някои могат да видят, е какво могат да вземат от него. За тях изкуплението означава само здраве, богатство, просперитет и освобождение от проклятието на бедността. Те са слепи за истинското значение на Христовата победа на Кръста. Властта над греха! Свободата да жертваш, страдаш и служиш доброволно, за да прогресира царството Му на земята! Да понасяш трудности и да преживееш загуба на неща — ако е необходимо, за да спечелиш нетленна корона.

Какво да кажем за множествата, които се покланят в Ветил? Ами всички тези проповедници и учители, които са заклещени в Ветил, изискващи Ветилските обещания?

Аз казвам, че те са религиозни хора. Някои може би много религиозни. Както и Яков, така и те може да са имали велики откровения, да са виждали ангели и вероятно чували Бог. Но във Ветил плътта е все още в контрол — това е религиозно място — не е място на истинска духовност. Това е частично откровение. То следва всички благословения, пренебрегвайки дълбоката вътрешна борба! Това е все едно да си в присъствието на Бог без да се разправиш с природата на Яков! Това се случва само при Явок.

Това е място на пълна победа над всеки грях! Докато не си отчаян, не си готов за Явок! Трябва да дойдеш до предела на силите си. Бремето ти от греха трябва да те заведе до криза на живот и смърт.

Каква криза само преживя Яков. От едната страна приближаваше Исав. От другата страна беше застанал самия Бог и множество небесни свидетели. Той не можеше да отиде по–натам. Това беше абсолютния край! Без чудо, той беше мъртъв. Греховете му го бяха застигнали. В продължение на повече от 20 години той успяваше да блъфира. Беше оцелял чрез хитрините си. Но вече нямаше накъде…както в миналото.

Яков беше заставен да покаже себе си пред величественото Божие присъствие и да види себе си — какво представлява! Битката се разрази цяла нощ. Този път Яков беше сериозен! Искаше да бъде свободен. Искаше да погледне Бог и света в очите и да знае, че е честен и свят. Искаше да премахне укора си. Искаше освобождение.

"А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков." (Битие 32:27)

Яков знаеше какво означава името му — "някой, който държи за петата". Някой, който лъже брат си и се опитва да се скрие от огнения поглед на Бог. Това, което Господ казваше на Яков беше следното:

"Погледни се — виж в какво си се превърнал! Този път без извинения! Веднъж в живота си се изправи пред реалността, бъди честен докрай, или няма да има победа!"

От всичко това излезе — всички насъбрали се страхове и изповеди: "О, Господи! Фалшив съм! Толкова съм религиозен отвън, но вътре съм една лъжа! Аз съм грабител! Твърде дълго си играя с огъня! Оправдавам действията си, оправдавам греховете си. Прости ми, Господи…"

Без да се изправиш пред финалната линия при Явок, победата над греха е немислима! Страхът от Божията справедливост и съд трябва окончателно да те сграбчи. Трябва да приемеш действителността, че не си специален, имунизиран към разобличение и съд. Трябва да се изправиш пред факта, че Бог, в любовта Си, ще ти даде краен срок — последен шанс да Му се покориш напълно!

Не че благодатта Му се е оттеглила, или че любовта и милостта Му са ограничени. Но идва момент, в който Бог повече не може да държи заплатата за греха ти! Има закон, който казва: "Зачената похот ражда смърт!" Грехът ти трябва да те намери!

Трябва да се изправиш пред реалността, че не можеш да живееш в лъжа. Без значение колко си благословен, колко си помазан, колко велики неща си направил в Неговото име — Бог няма да ти издаде неограничено разрешително, за да продължаваш да грешиш! Трябва да се покориш или да бъдеш изложен и да започнеш да жънеш онова, което си сял.

Приеми истината! Изповядай го със всичките му мръсни детайли! "О, Господи, аз съм прелюбодеец. Не съм по–добър от проститутките и хомосексуалистите, които търсят клиенти по улиците! Аз съм най–големия лъжец в църквата Ти! Лъжа семейството си. Не съм онова, което хората смятат че съм. Знам, че ще се изложа. Знам, че ще трябва да платя цената за онова, което правя, така че — вземи го, Господи! Вземи го сега! Нито ден повече под това бреме! Освободи ме! Уморен съм да преигравам!"

При Явок Христос ни освобождава от дълготрайните ни грехове като променя самия ни характер.

"А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил." (32:38)

Взимаща надмощие сила чрез нов характер! Взимам надмощие означава: "да победиш, да превъзхождаш." Яков знаеше, че да се покори беше в неговата власт, защото Господ прие ангажимента му да се предаде.

Нашият Господ не е заинтересован само от това да спечелим победа над някои грехове. Той иска да ни направи нови хора с чисти сърца и чисти ръце. Имаме нужда от промяна в характера.

Отне само една отчайваща нощ очи в очи с истината. Една нощ в борба със старата природа! Яков преживя дълбока промяна в тялото и душата си — той се беше изправил пред Бог и беше победил. Бог видя отчаянието му, чу жалкия му апел и го докосна! Господ го отслаби с цел! Той извади бедрото му от ставата!

Едно от най–големите чудеса, които Бог може да извърши за нас е да осакати всичките ни човешки усилия и да ни направи напълно зависими от Него. Ще куцаш отдалечавайки се от Явок — смирен и сакат — ище крещиш: "О, Господи, аз се предадох напълно. Оставих всичките си грехове. Идолът ми беше размазан. Но не мога да продължавам да побеждавам без свръхестествена помощ. Ти ме доведе до това място на абсолютно покорство, сега подкрепи ме свръхестествено в предаването ми. Накарай ме да искам и да върша съвършената Ти воля."

Бог се открива само на онези, които се "отърват от лукавството си". Лукавството е измама, нечестие, таен грях!

Чуйте славното обещание, което Исус даде на Натанаил, един от дванадесетте:

"Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина…Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш…И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син." (Йоан 1:47–51)

Само на него беше дадено това славно обещание — Натанаил, няма измама и нечестие в теб. Ти си отворена книга. Няма скрити дела на греха! Няма пречки в живота ти. Ще ти се даде отворено небе! Ще видиш неща, които малцина виждат. Цялото откровение е твое, защото в теб няма лукавщина!

Нашият Господ силно копнее да отвори сърцето Си пред нас и да ни води в цялата истина. Но нашето лукавство Му пречи. Затова е толкова нужен Явок! Място, на което да оставим последните останки лукавство, измама, безчестие! Така че небесата да бъдат отворени за нас! Истина е — греховете ни крият лицето Му от нас.

Яков преименува Явок на "Фануил". Фануил означава "Божието лице".

"Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен." (Битие 32:30)

Яков вече беше духовен човек. Нямаше вече разговори за материални благословения, земи, храна, дрехи, успех. Беше видял Бог и беше докоснат. Вече не става дума за добитък, а за Христос.

Небесата — отново отворени. Стълбата отново се появи, ангели качващи се и слизащи. Но той вече разбираше най–дълбокия смисъл на това отворено небе. Това означаваше достъп до Отец! Означаваше да Го познаваш. Да седиш в небесни места. Неизговорима радост. Блясъкът на присъствието Му. Звукът на гласа Му. Все духовни ценности!

Яков беше пропилял повече от 20 години. Щеше да се наслаждава на години отворено небе. Би могъл да бъде приятел с брат си и с Лаван. Но небесата се бяха затворили за него поради лукавщината му. Аз знам, че също съм губил скъпоценни години с небеса като от месинг понякога. Моите вътрешни идоли — моята непредадена лукавщина — затвори небесата. Затвори откровението за Христовата пълнота. Имах само частично видение.

Но при Явок Господ чу плача ми и ме освободи! Посветих се да Го следвам в пълно предаване. И тогава небесата отново се отвориха за мен! Все още съм изкушаван, понякога падам. Но аз знам, че покорството отново ще отвори небесата за мен.

"…Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае учението…" (Йоан 7:17)

Отворено ли е небето за теб? Господ открива ли ти Себе Си в истина и святост? Ако не, може би си затворил небето придържайки се за идол! Таен грях би могъл да бъде причината за твоята духовна суша и слепота. И няма да има любов и единство в църквата докато Божиите хора не заживеят чист, покорен живот.

Да, ние сме обичани! Но ние също и ще бъдем съдени! Съдът започва с Божието домочадие! Цялата църква на Исус Христос е водена към Явок! Никой от нас няма да избегне тази криза.

"Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците. Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по–тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." (Евреи 10:26–31).

Преди да отидете пред съдилището на Христос — отидете до Явок! Съдете себе си при Явок и няма да бъдете съдени! Чуйте какво казва Божието Слово за покорството:

"Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда." (Римляни 1:18).

"По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас." (Исус Навиев 7:12).

"И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога." (2 Коринтяни 7:1).

"Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи." (Яков 4:8).

"Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи…Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви" (Яков 1:19,21).