Bulgarian Newsletters

Една скъпа християнка, която получава посланията ни по поща ни писа сърцераздирателно писмо: “През 1972 година изгубихме сина си, който имаше синдрома на Даун поради пневмония. Той беше само на 17 месеца. 7 години по-късно, през 1979, изгубихме 15 годишния си син. Удари го ток, докато се катереше на едно дърво в двора. Сега 24 годишния ни син има диабет. А аз имам рак и съм на химиотерапия. Питам ви честно – грях ли е да попитаме Бог „Защо?“ Той разбира ли, че сме хора? Пастир Дейв, някога бил ли си ядосан на Бог за известно време? Аз съм била и знам, че е грешно.

Измъчван ум е такъв, който страда от постоянна неудовлетвореност. Той е обременен, объркан, неспокоен, останал без всякаква утеха или мир. Той се тормози за бъдещето и миналото, както и за сегашните обстоятелства. И аз съм убеден, че днес има повече измъчвани умове от всяко друго предишно поколение!

Някои oт Израилевите старейшини дойдоха при пророк Езекиил за да потърсят насока и водителство от Господа. Тези мъже не бяха като голяма част от Израиляните, които открито прекланяха колене пред идолите. Не, не бихте намерили тези старейшини в някое идолско капище да принасят жертви на фалшиви богове. Те бяха водачите на народа - и те искаха да изглеждат пред всички като благочестиви.

Но вътрешно, тези старейшини бяха бели като гробници. Външно, те имаха вид на хора, които имат сърце за Бога и искаха да знаят Неговото слово за живота си. И с това отношение те отидоха при Езекиил.

Бог е обещал на народа Си славна, несравнима почивка, която включва мир и сигурност за душата. Господ даде тази чудесна почивка на децата на Израел. Това означаваше живот пълен с радост и победа, живот без страх, вина или осъждение. Но до времето на Христос никое поколение вярващи не беше ходило в това благословено обещание. Библията казва ясно, че поради неверие те никога не се сдобиха с обещаното!

„...те не можаха да влязат поради неверието си” (Евреи 3:19).

Книгата на Агей е чудесен урок за това как да получим и задържим благословението и благоволението на Господа. В напълно прост стил пророк Агей очертава начина, по който Божиите деца могат да живеят и ходят под непрекъснатото Божие благословение и благоволение.

Но Агей показва също и причините, поради които хората губят Божието благословение и какво трябва да направят, за да се върнат обратно в него. Това е както валидно за цели нации и семейства, така и за отделния човек.

Повечето от старозаветните пророци предричат, че Бог ще издигне църква в последните дни, която ще бъде пълна със славата и страха от Господ. А Библията казва, че тази мощна църква ще се надигне в най-лошото за света време на смут и зло.

Аз вярвам, че безнадеждност, объркване и отчаяние са най-доброто описание на онова, което хората чувстват днес. На 6 май, в писмо до редактора на „Ню Йорк Пост”, една жена писа:

„Защото от малък до голям всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник. Всеки постъпва лъжливо .... Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова, ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа - казва Господ” (Еремия 6:13,15).

Има една част от Писанието, която дълбоко ме осъжда. Тя се отнася за велика и страшна отговорност, която никой истински ученик на Исус Христос не може да пренебрегне. Исус каза: „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод. Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.” (Йоан 15:1,2,6)

Съществува една стара църковна песен, която има дълбок смисъл за мен. Тя казва: "Исус е сложил маса, на която Божиите светии са нахранени. Той кани избраните Си хора: Ела и вечеряй с Мен." Тази маса е в небесни места и ние трябва да седнем на нея чрез вяра. Павел потвърждава, че "като ни възкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса" (Ефесяни 2:6)

Святият Дух копнее да види Божия народ служещ на Господ отново с радост и веселие. Колко ли трябва да е тъжно небето гледайки мокрите възглавници от отчаяние и тъга, които са налегнали множества от вярващи. Божието Слово заповядва:

"Възкликнете на Господа, всички земи. Служете Господу с веселие…" (Псалм 100:1–2)

"Надеждата на праведните е радост…" (Притчи 10:28)

"А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! Нека тържествуват твърде много." (Псалм 68:3)