„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ (Филипяни 2:5).
„А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16).
„..да се обновите в духа на своя ум“ (Ефесяни 4:23).
Всичко това са увещания от апостол Павел. Той казва на Божия народ: „Нека умът, който е в Христос – самото мислене на Исус – да стане и ваше. Всички ние трябва да се стремим да притежаваме ума Му“.
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8). Библията ни казва много ясно, че в тези последни дни Църквата на Исус Христос ще бъде изправена пред гнева на беснеещия и полудял дявол. Сатана знае, че неговото време изтича, и е решен да погълне Божия народ. „Но горко на вас, земьо и море! Защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откровение 12:12).
В своето послание до църквата, Юда дава ужасни предупреждения. Той пише: „До призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа: ... счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите. Защото са се вмъкнали някои човеци, ... нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос” (Юда 1-4).
Книгата Изход съдържа един от най-странните пасажи в цялата Библия. Докато Израел беше разположен край планината Синай, те изведнъж бяха обградени от гъста тъмнина и невероятен, ярък огън. От тези страхотни стихии проговори Бог: „Тези думи ГОСПОД изговори на планината на цялото ваше събрание отсред огъня, облака и мрака със силен глас“ (Второзаконие 5:22).
Аз съм старомоден проповедник, който вярва в почитането на съботата. И една от причините за убеждението ми е, че израснах в дом на проповедник, където съботата беше почитана религиозно.
За нас съботата като деца започваше, когато станехме рано сутрин в неделя, за да прекараме цял ден в църквата. Първо беше службата в неделя сутрин, последвана от обяд. А след църква всички си почивахме, без значение дали искахме или не. (Понякога това изглеждаше просто ужасно. Трябваше да лежим точно, когато се чувствахме пълни с живот!)
Исая пророкува, че един ден Бог ще се надигне и ще разтърси цялата земя. Пророкът пише: „Ето, ГОСПОД изпразва земята и я запустява, обръща я и разпръсва жителите й... помрачи се всяка радост, оттегли се веселието на земята... Защото така ще бъде сред земята, между народите, както при бруленето на маслина...” (Исая 24:1, 11, 13). Бог ще разтърси земята, като че тя е маслиново дърво – докато падне всеки плод!
Наскоро отидох при Бог в молитва доста обезсърчен и обременен от много грижи. Започнах да представям случая си пред Него:
„О, Господи, никога през живота си не съм бил толкова изтощен. Едва се движа! Умът ми е много уморен, не мисля, че мога да получа друго послание. Трябва да дойдеш и да ми помогнеш с това тежко бреме, което постави върху мен в служението и живота ми. Трябва ми сила от Теб, Господи, моля Те, помогни ми!”
Апостол Павел беше един от най-верните Божии слуги. И аз вярвам, че зад верността му се криеха три важни мотива: надежда, любов и страх.
Павел имаше благословена надежда за вечен живот, която мотивираше верността му. Той също изпитваше голяма любов към Христос. Във 2 Коринтяни 5:14, той казва: „Христовата любов ни принуждава”, което означава, че тя го принуди да остане верен на Бог.
Но верността на Павел беше мотивирана и от още нещо – почтителния страх от часа, в който той щеше да се изправи пред Съдията на света в Деня на страшния съд!
Облакът – това мъгливо покритие, което често пада върху Божия народ, не е петно в Божия почерк. Облаците идват с Исус като част от обучението Му на слава. Те не са ни врагове, които крият лицето Му и не са предупреждения за приближаваща се буря. Осъзнаеш ли веднъж, че облаците са инструменти на Божията любов, вече няма да се страхуваш от тях.
Една скъпа сестра дойде до микрофона да се моли на едно от последните ни събрания в Таймс Скуеър Чърч. Тя се молеше през сълзи: „О, Господи, народа Ти изпитва болка – силна болка! Помогни ни, моля те!” Отклика на хората можеше да се почувства навсякъде из залата; като че ли казваха: „Да! Това съм аз! Мен ме боли силно!” Същата вечер плаках вътрешно през целия път до дома. Молих се: „Господи, не само скъпите ти овци в събранието изпитват болка. Аз съм един от пастирите Ти и понякога и мен ме боли.”
