Апостол Павел написа: "Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада" (Римляни 8:16).
"Божии чада". Често използваме тази фраза, за да опишем себе си като вярващи. Но аз мисля, че използваме тези думи толкова лековато, без въобще да разбираме силата и дълбочината на тяхното истинско значение.
"... защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила."(Неемия 8:10). Тези думи са били изговорени веднага след завръщането на израилтяните от вавилонския плен. Под ръководството на Ездра и Неемия хората са издигнали наново разрушените стени на Ерусалим и е трябвало да съсредоточат силите си към изграждане на храма и възстановяване на нацията.
„Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:35-36).
Исус каза на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам” (Йоан 14:27). Това слово трябваше да удиви учениците. В техните очи, това беше едно почти неизпълнимо обещание: Христовият мир да стане техен мир.
Тези дванадесет мъже се удивяваха на мира, на който бяха свидетели в Исус през последните три години. Господарят им никога не се страхуваше. Той винаги беше спокоен, никога не се тревожеше заради някакво обстоятелство.
Вероятно сте запознати с историята на цар Давид и прелюбодейната му афера с Витсавее, която завърши с нейната бременност. Веднага след като разбра, че е бременна, тя изпрати писмо до Давид, в което пишеше: „Очаквам дете“.
Когато Давид прочете писмото, той изпадна в паника. Репутацията му на благочестив, праведен мъж беше в опасност. Това бе човек, написал повече от 3000 псалма и духовни песни. Той беше Божия инструмент за съсичането на враговете на Израел и беше показал на света какво означава да имаш голямо сърце за Бог.
„От користите (плячката – бел. пр.), вземани в боевете, бяха посветили за построяването на Господния дом” (1 Летописи 26:27). Този стих ни отваря към една дълбока, живото-променяща истина. Той говори за плячката, която може да бъде взета единствено в битка, след което бива посветена за изграждането на Божия дом.
Искам да ви заведа до планината Хорив в Израел, в една тъмна пещера. В пещерата седи един самотен Божи пророк. Този благочестив човек вече е възрастен, вероятно на около 80 години. Той се чувства самотен. Напълно се е отчаял от обществото.
Преди около 40 дни пророка молеше Бог да го убие. Той беше убеден: „Тази нация е стигнала твърде далеч. А църквата се е върнала към греха си и не може да се поправи. Всеки лидер е марионетка в ръцете на дявола. Съживлението вече е просто невъзможно. Няма надежда. Писна ми. Моля Те, убий ме.“ (виж 3 Царе 19:4)
Ако има някое оплакване, което непрестанно чувам от християните по цял свят, това е: „Никъде не мога да намеря добра църква! Имам нужда от място, на което да послужат на семейството ми, където можем да чуем истинско слово от небето и където децата ми могат да растат и да познаят истинска праведност. Но просто не мога да намеря този вид църква!“
Новият Завет на Бог с нас може да се обобщи в едно силно изказване: неотменимото Му обещание да спаси народа Си от властта на греха чрез силата на Святия Дух!
По този начин Новият Завет елиминира всичките ни хилави опити да угодим на Бог чрез плътта ни. Това е краят на всички наши опити да победим греха, било то чрез посвещение, сила, мисъл или други дела на плътта. Накратко – Новият Завет на Бог премахва напрежението от нас и го полага върху Него!
„Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Този народ се приближава при Мен с устата си и Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен” (Матей 15:7-8).
Искам да ви говоря за отвличането на ума по време на молитва и поклонение, особено в Божия дом. Исус нарече лицемери хората, които идваха в присъствието Му, изговаряйки думи на хваление, но чиито умове и сърца бяха заети с други мисли. Той им каза директно: „Давате ми устата и устните си, но умът ви е на друго място. Сърцето ви не е с Мен!”
