Има три велики истини, върху които искам да ви обърна внимание. Всяка от тях е определение на онова, което трябва да бъде истинския християнин.
Трима помазани Божии мъже най–добре илюстрират тези истини, и това са: Йоан Кръстител, Стефан и Петър. Йоан беше гласа, Стефан отрази славата, а Петър направи дръзката крачка вяра. Техният пример трябва да е целта на всеки истински вярващ, който е посветен на Господ Исус Христос.
Последната стратегия на дявола в това да измами вярващите е да ги накара да се съмняват в Божията вярност да отговаря на молитвите им. Сатана би искал да ни накара да повярваме, че Бог е запушил ушите си за нашия вик и ни е оставил да правим нещата сами.
Християните са странни творения. Пътуват по целия свят, проповядвайки любовта на Исус и прощението на всеки грях. Те казват на езичниците, на пристрастените, на алкохолиците, на проститутките: „Ела при Христос и бъди опростен. Той прости греховете ти на кръста, така че ела и приеми опрощението и изцерението за всяка болка. Можеш да имаш мир и да си свободен от вина.” В резултат на това грешници, които са били виновни за всевъзможни тъмни и зли дела, радостно отиват при Христос и моментално биват опростени и освободени от вината си.
Когато чета Старият Завет вярата ми се окуражава страшно много от примера на Давид. Той бе сполетян от ужасно бедствие, заради което живота му беше застрашен дори от най-близките му хора. Благоговея пред решителността на Давид да получи слово от Бог във времето на опасността.
Сцената беше следната: Давид и хората му – 600 верни мъже, бягаха от цар Саул, който се опитваше да го убие. В един момент малката армия отседна в градче на име Сиклаг, където настаниха семействата си. Оттам те се отправиха към битката, оставяйки жените и децата си на сигурно в града.
Господ управлява цялото творение с могъщество и сила. Законите Му господстват над вселената – цялата природа, всяка нация и всичките човешки дела. Той управлява моретата, планетите, небесните тела и всяко тяхно движение. Библията ни казва:
“Със силата Си господарува до века: очите Му наблюдават народите” (Псалм 66:7). „Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ, и опасан с мощ... От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността... Твоите свидетелства са твърде верни“ (93:1-2, 5).
„Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.
Няма да отслабне нито да се съкруши догдето установи правосъдие на земята; и островите ще очакват неговата поука“ (Исая 42:1-4).
Сърцето ми гори, когато чета за подвизите на благочестиви мъже в Стария Завет. Тези служители бяха така натоварени с каузата за Божието име, че извършиха мощни дела, трудно разбираеми за повечето християни днес.
В Деяния 3, скоро след Възкресението, ние откриваме Петър и Йоан тръгнали да се поклонят в храма. От външната страна на храмовата портата седеше просяк, който беше куц по рождение. Този човек никога не беше извървял и една крачка в целия си живот. Той ежедевно трябваше да бъде носен на носилка до портата, за да изкарва прехраната си от просия.
Напоследък доста се обезкуражих по отношение на това, което ние, християните, наричаме съветване. Точно сега има повече обучени християнски съветници, отколкото в цялата църковна история. И има издадени множество книги и справочници за умения във взаимоотношенията, предлагащи духовни съвети по всеки въпрос, от женитба до фитнес и отглеждане на деца.
И въпреки това, трагичното е, че днес в църквата има повече измъчени индивиди, бракове и семейства от когато и да е било. Тормозът в християнските домове днес е неописуем - и, възлюбени, това не трябва да е така.
Християните днес живеят във време на голяма светлина. Святият Дух ни е открил могъщото значение на Исусовото дело на кръста, и невероятните благословения, които то носи в живота ни.
Но имаше времена, когато прекрасното дело на Христос беше помрачено за света. Този период бе известен като Тъмните Векове - просто защото значението на кръста беше покрито за очите на човечеството.
