За някои читатели изявлението, което ще направя, ще прозвучи доста дръзко. За други е очевидно. И в двата случая, това е един коментар върху църквата, който не бих искал да правя. И това е, че повечето християни са безсилни.
Замислете се как изглежда "нормалното" Християнство у един типичен вярващ днес. Такъв човек е малко себичен, леко материалистичен и определено консуматор. Повечето му ежедневни задължения са свързани с това да подобри собствения си живот. Тук се включват духовните му търсения, от църковното общество, на което е член до семинарите, които посещава.

Помислете си за момент за онзи велик миг, в който Израел стоеше в безопасност от другата страна на Червено море. Хиляди Божи хора се бяха наредили около брега, виждайки пред себе си една чудотворна сцена. Бурните морски води се бяха изляли върху огромната армия на фараона!

Каква невероятна сцена трябва да е било това само – звуците и гледките трябва да са били невероятни. Цвилеха коне, крещяха войници, колелата на колесниците се търкаляха във всички посоки, мъже се надигаха от водата, за да си поемат въздух, след което изчезваха под вълните.

Какво означава за теб, като християнин, думата „страст“? Аз мисля, че страстта в най-чистия си и дълбок смисъл не може да бъде обяснена от никой речник. Нека ви покажа от Библията какво считам, че означава да имаш страст за Христос.

Като чета Библията виждам, че страстта за Исус е непрестанно увеличаващо се покорство на Словото Му. Повечето от нас разглеждат покорството като лично съгласие с Божите заповеди. Но покорството към Словото Му е далеч повече от това. То не е просто лична цел, а е силно желание в името на Господното тяло.

Църквата днес живее във време на голяма светлина. С толкова много поучения на наше разположение, Святия Дух ни е открил невероятните благословения от Христовото дело на кръста.

Но е имало време, когато чудесното Христово дело е било скрито от света. Този период е тъмното средновековие, когато значението на кръста е било забулено за очите на човечеството.