Исус каза: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.” (Йоан 14:18)
Когато Христос каза това, Той се обърна към учениците Си точно преди да отиде на кръста - беше събрал избранниците Си за един последен разговор преди да бъде разпънат.
Колко тъжни бяха и как скърбяха тези хора. Отнемаха единственият им източник на утеха. Исус беше техният водач и учител, тяхната радост, мир, надежда и любов. А сега ги напускаше физически.
В Йоан 2-ра глава Исус и учениците Му бяха поканени на сватба в Кана. Очевидно семейството на Исус също беше поканено, понеже майка Му беше там. Мария отиде при Него с молба: „На домакините им свърши виното.”
Отговорът на Исус изглежда малко странен. Той й каза: „Часът ми още не е дошъл.”
За кой „час” говореше Исус? Той не говореше за черния момент, пред който щеше да се изправи 3 години по-късно, преди да бъде разпънат. Тогава Исус каза: „Часът Ми настъпи.”
„Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!” (2 Коринтяни 6:2)
Това послание е предназначено за всички, които са отстъпили от Господ и са се върнали към греха. Да се върнеш към греха е библейски термин и означава „да отпаднеш, да се обърнеш, да отстъпиш”. Според апостол Павел, който написа горния стих „днес е ден на милост и благодат.” С други думи – ако някога смяташ да вярваш, сега е времето.
„(Исус) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22:31-34).
Крайно време е да говорим против цялата холивудска святост и да покажем бизнес спасението, което в момента замърсява Божия дом. Колко тъжно трябва да е Божието сърце, когато вижда толкова много хора, които наричат себе си християни и които се покваряват и оскверняват с това, което е на дяволската трапеза. Едно раково образувание, наречено светщина, расте в църквата.
Искам да ви разкажа как Бог мощно използва трима мъже и техния провал, за да произведе благочестие във всеки един от тях.
Днес слушаме толкова много за това как да бъдем успешни. Успехът в контекста на Библията е нещо съвсем различно. Като си помислим за онези, които Бог използва, за да разтърсят своите поколения, елементите, с които бяха оформени са мъка, болка, скръб и провали.
Лука 19-та глава ни дава силно описание на последното влизане на Исус в Йерусалим. Това е Христос, Който приближава града на магаренце при хвалебствените викове на големи тълпи. Той тръгна от Елеонския хълм, и колкото повече се приближаваше до градската порта, толкова повече се увеличаваха тълпите около Него. Скоро хората започнаха да хвърлят дрехите си пред Него, да размахват палмови клонки и да плачат: „Той е тук! Дошъл е часът, в който царят на Израел да пристигне. Мирът дойде в Ерусалим. Най-накрая царството е тук!”
Когато бях малко момче, викът на църквата беше: "Исус идва! Като крадец в нощта, Той ще се завърне когато най–малко Го очаквате. Ще дойде в миг на око, при звука на тръба. Затова винаги бъдете готови!".
Като тийнейджър този вик се чуваше на всяко неделно събрание. Всеки евангелизатор, който идваше да проповядва в църквата на баща ми, имаше вълнуващо послание за скорошното пришествие на Христос. Техният призив е запечатан в паметта ми. А посланието им създаде в мен божествен страх и очакване. Научих се да живея в очакване Господ да се върне всеки момент.
Исая 16 глава описва ясно какво се случва на една горда нация, която попадне под Божия съд. Тук Исая пророкува относно Моав, враг на Израел: „Чухме за гордостта на Моав — той е много горд — за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби.“ (Исая 16:1)
“Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Иисус, нашия Господ, в когото ние имаме дръзновение и достъп с увереност чрез вярата в Него.“ (Ефесяни 3:11-12)
Божите деца имат една от най-големите привилегии, които някога са давани на човечеството. Ние имаме правото, смелостта и свободата да влезем при нашия Господ по всяко време.
