Исус каза: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.” (Йоан 14:18)
Когато Христос каза това, Той се обърна към учениците Си точно преди да отиде на кръста - беше събрал избранниците Си за един последен разговор преди да бъде разпънат.
Колко тъжни бяха и как скърбяха тези хора. Отнемаха единственият им източник на утеха. Исус беше техният водач и учител, тяхната радост, мир, надежда и любов. А сега ги напускаше физически.
В Йоан 2-ра глава Исус и учениците Му бяха поканени на сватба в Кана. Очевидно семейството на Исус също беше поканено, понеже майка Му беше там. Мария отиде при Него с молба: „На домакините им свърши виното.”
Отговорът на Исус изглежда малко странен. Той й каза: „Часът ми още не е дошъл.”
За кой „час” говореше Исус? Той не говореше за черния момент, пред който щеше да се изправи 3 години по-късно, преди да бъде разпънат. Тогава Исус каза: „Часът Ми настъпи.”
„Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!” (2 Коринтяни 6:2)
Това послание е предназначено за всички, които са отстъпили от Господ и са се върнали към греха. Да се върнеш към греха е библейски термин и означава „да отпаднеш, да се обърнеш, да отстъпиш”. Според апостол Павел, който написа горния стих „днес е ден на милост и благодат.” С други думи – ако някога смяташ да вярваш, сега е времето.
„(Исус) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22:31-34).
Крайно време е да говорим против цялата холивудска святост и да покажем бизнес спасението, което в момента замърсява Божия дом. Колко тъжно трябва да е Божието сърце, когато вижда толкова много хора, които наричат себе си християни и които се покваряват и оскверняват с това, което е на дяволската трапеза. Едно раково образувание, наречено светщина, расте в църквата.
Служението ни има уебсайт, който получава писма от християни от целия свят. В този момент вярващи от няколко държави ни пишат едно и също нещо: Обхванати сме от страх.
Както е пророкувано в Библията, Бог разтърсва всичко, което може да бъде разтърсено. Трудно е да преценим разместването на пластовете в света днес. Помислете за многото места, където нациите живеят в бъркотия:
Това послание е за всемогъщата сила на Божието присъствие и за това как децата Му могат да я уловят. Библията ни дава безброй много примери за това как Господното присъствие дава сила на народа Му да живее за Него. Един от най-силните е живота на Моисей.
„Много са Твоите благи милости, Господи“ (Псалм 119:156). „Благодатен и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения“ (Псалм 145:8-9).
Книгата Деяния свършва с удивителна бележка. Последните два стиха говорят, че Павел е в окови, под домашен арест, пазен от римски войници. Но прочетете радостната бележка, с която е описана ситуацията му: „А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Исус Христос, без някой да му забранява“ (Деяния 28:30-31).
Изход 33 глава ни представя един парадокс. Стих 11 ни казва: „И ГОСПОД говореше на Моисей лице в лице, както човек говори с приятеля си.“ Само няколко стиха след това четем: „ И (Бог) каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“ (33:20). Това буквално означава: „Лицето Ми не трябва да бъде видяно.“
Какво да правим сега? Единият стих ни казва, че Моисей видя лицето на Господ. Но другият ясно казва, че никой не е виждал Божието лице и да е оцелял.
