Исус каза: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.” (Йоан 14:18)
Когато Христос каза това, Той се обърна към учениците Си точно преди да отиде на кръста - беше събрал избранниците Си за един последен разговор преди да бъде разпънат.
Колко тъжни бяха и как скърбяха тези хора. Отнемаха единственият им източник на утеха. Исус беше техният водач и учител, тяхната радост, мир, надежда и любов. А сега ги напускаше физически.
В Йоан 2-ра глава Исус и учениците Му бяха поканени на сватба в Кана. Очевидно семейството на Исус също беше поканено, понеже майка Му беше там. Мария отиде при Него с молба: „На домакините им свърши виното.”
Отговорът на Исус изглежда малко странен. Той й каза: „Часът ми още не е дошъл.”
За кой „час” говореше Исус? Той не говореше за черния момент, пред който щеше да се изправи 3 години по-късно, преди да бъде разпънат. Тогава Исус каза: „Часът Ми настъпи.”
„Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!” (2 Коринтяни 6:2)
Това послание е предназначено за всички, които са отстъпили от Господ и са се върнали към греха. Да се върнеш към греха е библейски термин и означава „да отпаднеш, да се обърнеш, да отстъпиш”. Според апостол Павел, който написа горния стих „днес е ден на милост и благодат.” С други думи – ако някога смяташ да вярваш, сега е времето.
„(Исус) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22:31-34).
Крайно време е да говорим против цялата холивудска святост и да покажем бизнес спасението, което в момента замърсява Божия дом. Колко тъжно трябва да е Божието сърце, когато вижда толкова много хора, които наричат себе си християни и които се покваряват и оскверняват с това, което е на дяволската трапеза. Едно раково образувание, наречено светщина, расте в църквата.
Познавам един млад човек, който живее в постоянен ужас и страх. Той започна да се чувства така в деня, в който се отдалечи от Господ.
Младият човек беше славно спасен и изпълнен с Божия Дух. Той е свидетелствал за силата на Божията благодат в живота си и беше ефективен свидетел за Евангелието. Съветвал е много хора в църквата си, служейки им с Христовата любов. Тогава, един ден, тъжен той каза: „Стига. Не искам да живея повече така.“
“От дълбините извиках към Теб, ГОСПОДИ. Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми! Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои? Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.” (Псалм 130:1-4)
Псалмистът пише за славната тайна на радостта от един пълнoценен и щастлив живот: " Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите (радостното възклицание ? от англ.), те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице" (Псалом 89:15). Еврейското значение на този стих гласи, "Тези, които са получили откровение за радостното възклицание ще стават всяка сутрин с мир, сила и веселие. Животът им ще бъде изпълнен с радостта на сутрешното слънце.”
Елате с мен до равнината Дура близо до Вавилон, където цар Навуходоносор беше свикал всички лидери – губернатори, принцове и управници от голямата си империя. Представете си гледката – множество хора, облечени в народните си носии, говорещи на различни езици. И всички те се бяха събрали с една цел – да почетат боговете на царя!
„И Духът е, който свидетелства, понеже Духът е истината.” (1 Йоан 5:7)
Преди няколко години бях поканен да посетя съживително събрание в една църква в предградията на Ню Йорк. Хората бяха развълнува заради „успешната кампания”, която се провеждаше там от двама млади евангелизатори. Най-накрая отидох на една от службите им и ме сложиха да седна отпред, заедно с другите служители. Въобще не знаех, че щях да преживея нещо ужасно!
