Книгата Откровение ни казва, че в последните дни Сатана ще се надигне с гняв и ще води война против „остатъка“. Този остатък, разбира се, е тялото на Христос, съставено от всички, „които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ (Откровение 12:17).

Ние в църквата на Христос често говорим за духовна война. Войната, описана в Откровение е световна атака, която Сатана е насочил срещу Христовото тяло: „И му се даде да воюва против светиите“ (13:7).

Това е послание за всеки, който живее с бремето на обезкуражението. Като погледнеш живота си, ти се обезверяваш от всичките провалени очаквания. Мислиш си, че не си свършил достатъчно в живота и като минава времето виждаш, че много обещания не са се изпълнили. Молил си се в продължение на години, но нещата, които вярваш, че Бог ти е говорил, не са се случили. Животът на хората около теб изглежда е наред, те се радват на изпълнението на много обещания, а ти имаш чувството за провал.

Исая 25 глава предлага невероятно видение, в което пророкът е заведен в бъдещето, в най-последните дни. Библейските коментатори са единодушни, че това е една от най-ясните картини за последното време в Библията. Тя не е тайнствено, мъгливо предсказание. Исая ни показва какви точно са Божиите намерения за народите и Неговата църква непосредствено преди края, а в момента живеем точно това време.

Винаги съм се чудил на въпроса, който Исус зададе в Лука 18:8: „Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” Какво имаше в предвид с това Господ? Като погледна църквата на Исус Христос днес, аз мисля, че няма друго поколение, което да е толкова фокусирано върху вярата, като нашето.

Искам да ви покажа какво се случва с една нация, когато лидерите й, както и Божите хора в страната, отхвърлят Библията като Божествения глас на Господ. Когато се премахне властта на Библията, скоро следва хаос, а на вратата застава съда.

Не знам нито една нация в света днес, която да е управлявана от святото Божие Слово. В много мюсюлмански страни хората се покоряват на властта на Корана, а словото на Мохамед е закон. Но в така наречените християнски нации не съществува такова покорство на светите писания.

Християнският живот не е безпроблемен. Всеки християнин ще има лоши дни, без значение колко е свят. Всъщност, аз вярвам, че колкото по-благочестив е човек, толкова по-тежки и мъчителни ще са лошите му дни.

За щастие повечето християни знаят, че Исус не е спасител „само в добри времена“. Той не е с нас само, когато нещата се развиват добре, но и по време на лошите ни дни. Когато ни сполетят лоши времена, Той не изчезва и не казва: „Ще се върна, когато оправиш всичко.“ Не, Той е верен и грижовен по всяко време. Той чувства всичко, през което преминаваме когато времената са лоши.

Веднъж чух един проповедник да казва: „Словото не говори нищо по въпроса за това да се върнеш към греха.” Този човек не познава библията си! Тя говори много за връщането към греха, защото е доста сериозна тема с много жестоки последствия!

Като четем историята на Израел и Юдея, ние виждаме как поколение след поколение отново съгрешаваше срещу Господ. Бог каза на Осия: „Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен...” (Осия 11:7). На иврит това означава: „Народът Ми има навика да Ми обръща гръб и да се отдръпва от Мен. Винаги са били такива!”

Църквата на Исус Христос е развила погрешно схващане за това какво е покварата. Немного християни разбират Божията дефиниция за поквара, а малцина ще се съгласят, че са покварени.

Когато мислим за покварени хора, си представяме най-вече злите грешници. Според нашата теория, покварата включва злоупотреба с алкохол или наркотици, прелюбодейство или блудство, изневяра, комарджийство, хомосексуализъм, убийства, изнасилвания, кръвосмешение и други подобни отвратителни дела. Ние я свеждаме само до необузданите страсти и контролиращата живота похот.

Познавам един библейски учен, който е открил над сто признака, по които Йосиф е прототип на Исус Христос. Както вярвам в това, така  вярвам и, че Йосиф е прототип на остатъка от последните дни - хора, които Бог издига точно сега, за да покаже на Своята църква как да се измъкне от духовната си нищета!

След 70 години робство, еврейския народ чу вика на пророка: „Излезте от Вавилон, бягайте!” (Исая 48:20)

Еремия излезе и проповядва: „В онези дни и в онова време... ще дойдат израилевите синове, те и юдовите синове заедно с тях; ще вървят и ще плачат, и ще потърсят ГОСПОДА, своя Бог. Ще питат за Сион с лицата си насочени към него... Бягайте отсред Вавилон” (Еремия 50:4-5,8). „Бягайте отсред Вавилон и отървете всеки живота си, не погивайте в беззаконието му!” (Еремия 51:6)