„И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни” (Колосяни 3:15).

Този стих съдържа невероятна заповед. Цялото Христово тяло е било призовано от Бог да позволи на мира Му да царува и управлява сърцата, умовете и телата им!

Божият мир трябва да бъде арбитърът в нашия живот, седящ като господар над всичко. Ако има време, в което този призив трябва да бъде издигнат, това е днес, в този час на смут и хаос! Откровение 6:4 говори за червен кон, преминаващ по цялата земя със задача:

„Юда Искариотски, който и стана предател” (Лука 6:16)

Той беше избран от Исус Христос ученик – проповедник на Евангелието, изцерител на болните, пътуваше с Исус. Доверяваха му се до такава степен, че го направиха ковчежник на апостолско евангелизаторския екип. Той не беше избран на този пост – лично Исус го избра за тази работа.

Според Августин, преданието казва: „Исус често спасяваше Юда от смърт и заради него изцери баща му от парализа и изцери майка му от проказа и почиташе него и Петър най-много сред апостолите.”

През последните седмици викам към Бог: „О, Господи, хвани ме! Вкопчи се за мен, завладей ме, арестувай ме!” О, колко много копнея за това! Но аз не знаех, че не съм готов да бъда заключен с белезници от Святия Дух.

Напълно библейско е и всъщност апостолско да се молиш Бог да те заключи с белезници. Това означава да Го молиш да постави окови на ръцете ти, да ги заключи, да хвърли ключа и да те отведе в Неговия затвор.

Нуждаем се от повече размирници в църквата! Аз се моля всеки член на Христовото тяло да стане размирник! Нуждаем се от армия размирници, които са толкова изпълнени със Святия Дух, че да разтърсят и разтревожат Ню Йорк и всеки друг град в света; да предизвикат мъртвите църкви, да притеснят порочните им институции, лидери, кметовете, общинските съвети, водачите на обществото! С други думи, нуждаем се от размирници на Святия Дух, които се движат в Духа, прокламирайки царствеността на Христос толкова ефективно, че цели градове да се раздвижат!

[Това послание е било дадено през 17 век от Томас Мантон. Ние сме го перифразирали на съвременен английски език, а смисълът му е толкова дълбок днес, колкото е бил и тогава. Спокойните християни са тези, които са се научили да се радват във всички обстоятелства.]

Искам да ви покажа най-трагичния човек в историята. Това не е Юда, не Ирод, той дори не мрази Бог. Той беше син на Давид, цар в Ерусалим и беше най-тъжния, най-жалкия човек на земята.

Моля ви да ме чуете когато ви кажа, че този старозаветен цар, години преди Витлеем и Голгота, пропусна Христос. Как може човек да пропусне Христос векове преди Той да е роден?

Филипс Бруукс – велик проповедник от 19 век, казва: „Грешниците нямат право да обвиняват християнството, защото то още не е било изпробвано...”

Съгласен съм! Не мисля, че някой човек на земята все още е открил силата и славата, която е на разположение в Христос, тук и сега!

Води се ожесточена медийна война, насочена към разрушаването на християнския дом. Сатана се стреми да потопи всеки брак, да раздели всяко християнско семейство и да унищожи постановеното от Бога: "верни…докато смъртта ни раздели".

Бих желал да поговоря за една неуловимо опасна тенденция, която съществува сред много християни. На пръв поглед изглежда безобидна, но в действителност може да доведе до разрушителни последствия. Наричам я - практикуването на "стъпка в правилната посока."

Със сигурност е добре да се направи стъпка на вяра, когато сме се доверили на Христос и като Христов служител, аз аплодирам такива стъпки. Но, Библията ни показва, че сме в голяма опасност, ако след тази първа стъпка не продължим напред с вяра.

Когато Бог вдъхне Духа Си, всички разбират, че Той е дошъл. Лука - автора на Деяния, пише: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър” (Деяния 2:2). Харесва ми един по-различен превод на последната фраза, който казва „силен порив, буря”.

Според този стих, Божия дъх дойде на Петдесятница с „шум от небето”. Лука казва, че той е бил силен, буен, изпълващ цялата атмосфера: „изпълни цялата къща, където седяха” (2:2).