Bulgarian Newsletters

Всеки християнин е призван към служение. Библията посочва това много ясно. Павел пише: „Затуй, (всички) като имаме това служение...” (2 Коринтяни 4:1).

Авторът на Евреи ни казва: „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.“ (Евреи 4:14-15)

Какво се случи с покаянието? Рядко ще чуете да се споменава тази дума в повечето църкви днес, дори и в баптистките, петдесятните или евангелските църкви. Пастирите днес рядко рядко призовават събранията си към скръб поради греха, да тъжат и скърбят поради това, че са наранили Христос с греховете си.

Вместо това посланието, което чуваме от много амвони е: „Просто повярвай. Приеми Христос и ще бъдеш спасен.“ Текстът, който ползват за да оправдаят това послание се намира в Деяния 16:30-31.

Това, което ще ви кажа може да ви шокира, но аз го вярвам с цялото си сърце: най-закоравелите сърца в този свят не се срещат всред невярващите, а всред Божиите хора! Когато ние християните мислим за коравосърдечните хора, повечето от нас се сещат за отявлени атеисти като Маделин Мурей Охеа - жената, която послужи за премахване на молитвата от училищата. Атеисти като Охеа осмиват самата идея за Бога. Винаги, когато се обръщат към християни техните думи носят груб и хаплив оттенък.

Искам да ви говоря за два много важни аспекта на покаянието:

1. Какво изисква то и
2. чудесните му привилегии!

Колкото по-дълго ходя с Исус, толкова повече се убеждавам, че покаянието не е само за грешниците, но и за вярващите. То не е еднократен акт, а е нещо, което Божиите хора са призвани да правят докато се завърне Исус.

Бях в 4 клас когато за пръв път чух някой да използва думата „страхливец”. Така наричаха децата Големия Том – най-голямото момче в класа. Том можеше да набие всеки. Беше силен, здрав, мускулест и можеше да вдигне почти всичко. Но просто отказваше да се бие!

Често съм чувал хората да казват: „Бог никога няма да си тръгне от Америка. Има твърде много молещи се християни в тази страна. Победата ни във войната с Ирак е доказателство, че Бог все още е с нас. Ние сме християнска нация – зеницата на Божиите очи! Мисиите по света зависят от нас. Винаги сме били велика нация и Бог ще ни благославя докато съществуваме.”

Исус предсказа, че последните дни ще бъдат време на безпрецедентен страх. Точните Му думи бяха: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” (Лука 21:25-26)

Давид прелюбодейства с Витсавее: „Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.” (2 Царе 11:27). Витсавее стана царица, а Давид се зае с царските си задължения. Един ден, вероятно докато беше на среща на високо ниво с чужди посланици, някой се приближи до него и прошепна: „Господине, пророк Натан е тук. Той е нетърпелив и настоява да ви види на момента. Казва, че е въпрос на живот и смърт!”

„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: ‘Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове!” (Откровение 11:15)

Йоан имаше славно видение за Христос, коронясан за Цар на вселената. Святият Дух съживи мъртвото тяло на Исус; Той победи последния враг – смъртта и възкръсна победоносно!