Апостол Павел каза: „Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти” (Галатяни 5:16). Той каза също и: „Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим” (стих 25).

Като християни през целия си живот слушаме: „Ходи в Духа”. Много вярващи твърдят, че ходят в Духа, но не могат да ми кажат какво всъщност означава това. Нека те попитам: ходиш ли и живееш ли в Духа? И какво означава това за теб?

В писмата си до Тимотей, Павел представи вероятността за падане в сатанинския план. Той разбираше опасностите от сатанинските клопки и капани: „...за да не бъде укоряван и да падне в примката на дявола.” (1 Тимотей 3:7). Но той също ни даде и възстановяването от сатанинския капан: „...да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля.” (1 Тимотей 2:26)

Гордостта е на първо място сред нещата, които Бог мрази. „Шест неща мрази Господ, и дори седем са мерзост за душата Му: надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло, лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя.” (Притчи 6:16-19)

„Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти? Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал. Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището. Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа. Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора. И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

"За да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му" (Филипяни 3:10)

"Общение" е обединение на хора споделящи сходни интереси или проблеми. "Да страдаш" означава да изпитваш болка или нещастие.

Павел копнееше да сподели болката и нещастията, които преживя Христос. Нямаше ли достатъчно нещастия той в собствения си живот? Нямаше ли тежка болка и грижа в сърцето си за всички църкви? Въпреки това той се молеше: "О, само да знам как да споделя Христовите болки и рани."

"Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целували." (1 Царе 19:18).

Имам чудесни новини за всеки християнин, който е обезкуражен от апатията и безбожието в тази нация. Нека да се знае, че независимо от това колко зло и корумпирано става обществото, независимо от това колко много християни правят компромиси, без значение колко падат в грях — Бог все още има могъщ остатък, който е свят, отделен и верен на Него.

Искам да помислите какво означава молитвата, която апостол Павел отправи към църквата на Исус Христос: "Нека Бог да ви разкрие не просто миналото, но и настоящето величие на Христос."

Ето я и самата молитва: " ...за да познаете... и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ" (Ефесяни 1:18-19).

Християните от целия свят имат чувството, че живеем в последните времена. Увеличаващите се кризи, нарастващи страхове, знаци за голямо разтърсване – всички тези неща са очевидни дори и за светските коментатори. За всеки последовател на Исус въпроса към този момент е: „Ще издържи ли вярата ми на това, което предстои?”

Аз вярвам, че най-важния проблем в този момент е свързан с така наречената „трайна вяра”. Просто казано, ще издържи ли вярата на Божия народ ужасното разтърсване на всичко, предстоящите интензивни изпитания каквито никое предишно поколение не е виждало?

Псалмистът пише: „Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе” (Псалм 76:10). Според този стих един ден гневът на нечестивите ще се превърне в хвала към Всемогъщия Бог. Какъв момент, ще бъде само: езиците на злодейците ще могат само да признаят и да се поклонят на Господ!

Въпросът ми, свързан с този стих, е: Откъде идва тази „човешка ярост”? Точно в този момент един свиреп и силен гняв покрива цялата земя - гняв, който човек сам по себе си не е в състояние да притежава. И този гняв се проявява по няколко начина. Помислете за това:

Отивайки в Ерусалим в Деяния 20 глава, Павел спира в Ефес, където свиква специално събрание на всички лидери в църквата. Той тържествено заявява на вярващите: „Виждам ви за последен път, и това ще бъде последното ми послание за вас. Повече няма да видите лицето ми“ (виж Деяния 20:25).

След това Павел предава последното си послание на Ефесяните. Той им казва: „Бил съм и преди при вас и знаете кой съм. Служил съм ви смирено и през сълзи. Проповядвал съм в църквата ви и от къща на къща. Вършех всичко това във време на големи изпитания и преследвания, и не съм скрил нищо от вас.“