„Да не докачите помазаните Ми, и да не сторите зло на пророците Ми” (Псалм 105:15). Този кратък стих съдържа едно силно предупреждение от нашия Господ. И Той е сериозен за всяка дума от него: горко на всяка нация, или човек, която слага ръка върху избраните от Бога. И горко на всеки, който нанася вреда на Неговите пророци.

Американските деца днес са изгубено поколение. Никое друго поколение в историята не е било заразено до такава степен от секс, наркотици, алкохол, алчност и убийства на толкова ранна възраст. Въпросът ми е: кого трябва да обвиним за това?

Всеки знае, че нещо ужасно се случва в училищата в нашата нация. Престъпността и насилието са станали толкова нормално нещо, че в много училища вече имат детектори за метал. Деца 7-и клас могат да се сдобият с пистолети и да избият съучениците си без да изпитват абсолютно никаква скръб.

Всеки знае какво е варено. Това ястие от месо и зеленчуци, което се слага в тенджера, къкри бавно на тих огън, след което се яде. Но енциклопедичният речник Уебстър ни предлага и друго определение. Той описва „вареното“ като състояние на тревога, безпокойство. Тази дефиниция включва фразата: „да се вариш в собствения си сос“, което означава „да позволиш на проблемите и тревогите да къкрят и да притесняват ума ти“.

Библията ни казва, че когато Христос се възнесе на небето, Той влезе в служението на Първосвещеник на всички, които отиват при Него с вяра: „...а Той (Исус), понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг” (Евреи 7:24).

Исус е непроменим! Той е същия вчера, днес и завинаги. Докато си жив, Той ще бъде твоя Първосвещеник в небето и ще ходатайства за теб. И ще остане такъв докато не се прибереш у дома при Него.

Първа книга на Царете ни казва, че неизвестен пророк отиде при Илий с ужасно послание. Този незнаен човек даде невероятно пророчество, което има много общо с онова, което виждаме да се случва в църквата днес. Това е слово, което разкрива много неща за мъртвите, сухи, безбожни служения и църкви, които действат в момента!

Пророчеството говори за две свещенства, които ще се развият и продължат да съществуват от този ден нататък, чак до края на света. И двете ще служат в църквата. Едното ще бъде проклет, отвратителен срам, но другото ще бъде служение според Божието сърце!

„... Чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.” (Притчи 16:6). „Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото.” (Притчи 8:1). „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби...” (Йоан 14:21). „И любовта е това: да ходим според Неговите заповеди.” (2 Йоан 1:6)

Нищо не ме смайва повече от християни, които остават непостоянни, макар да стоят под ясно, силно евангелско послание. Не мога да разбера как някои Божии деца в един момент могат да са толкова посветени на Него, а в следващия момент да се обърнат и да охладнеят.

Този грях всъщност пречи на Бог. Той го озадачава и разстройва. В Словото Си, Бог казва онова, което мисли за хора, които бяха приели много ясен призив за покаяние. Господ изпрати пророк Осия до Израел с това послание.

Преди 1000 години, точно по това време, светът изживяваше най-тъмния си период. Според „История на църквата” от Милър, църквата била грешна, отстъпническа и слаба. Всъщност, живота й гаснел. Мохамеданството се развивало бързо, Европа била прегазена от унгарците, които избивали масите, страх и насилие имало навсякъде по земята. Цялото човечество било опустошено и паникьосано. Имало е всякакви многобройни бедствия – ужасен глад, неописуеми катастрофи. Мор и епидемии убивали милиони хора. Но истинската паника била причинена от необичайни и обезпокоителни знамения в небето.

Пророк Михей предаде послание за нашето време, което е страшно, но в същото време и обнадеждаващо. Значението на посланието му се съдържа в следните думи: „Слушайте сега какво казва ГОСПОД!” (Михей 6:1). Михей говори от Божието сърце на хората от всички времена - на върналите се към греха евреи от неговото време, на остатъка от последното време и най-вече на пастирите от наши дни. Помнете, че посланието на Михей е Божието бреме и Неговия поглед върху църквата и пастирите Му.

"Всичките човеци, които са по лицето на света, ще се разтреперят от присъствието Ми; и планините ще се сринат, стръмните височини ще паднат, и всяка стена ще се събори до земята." (38:20)

Има един зловещ пасаж в Библията, който е източник на утеха за много християни. Той е в Матей 7:22–23: "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."