Една скъпа християнка от Луизиана писа до служението ни: „Миналата неделя пастора ни помоли да дадем свидетелство за това какво е направил Бог за нас през седмицата. Пет годишният му син се изправи и каза: „Снощи сънувах нещо - Исус ми каза, че се връща скоро.” Святият Дух използвал това дете, за да напомни на Божия народ една славна истина.

Някои християни имат навика да мислят за апостол Павел като за свръхчовек поради силните му писания и чудесното му служение. Но ако Павел не беше направен от същата плът и кръв, от които сме направени и ние, ако не беше обект на същите изкушения и изпитания, нямаше да има какво да каже на църквата. Всичките му послания щяха да са напразни.

Помислете за едно от най-мощните обещания в цялото Божие Слово:

Апостол Павел ни казва: „А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.“ (1 Коринтяни 12:27). След това той казва по-специфично: „Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.“ (12:12)

Павел всъщност ни казва: „Погледнете собственото си тяло. Имате ръце, крака, очи, уши. Не сте само един изолиран мозък, който не е прикачен към другите части. Е, същото е и с Христос. Той не е само една глава. Той има тяло и вие сте неговите части.“

 “Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.” (Матей 4:1). Какъв невероятен стих. Матей смело заявява, че Божия Дух заведе Христос в пустинята, където Той трябваше да премине през жестоки изкушения.

Още по-невероятно е, че този стих следва сцена на велика слава. Исус току що беше кръстен в река Йордан. Когато Той излизаше от водата, небето се отвори, а Духа слезе като гълъб и кацна на рамото Му. След това глас от небето заяви: „Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.“ (Матей 3:17).

Когато четем думите на Давид в Псалм 38, ние виждаме този благочестив човек на предела на силите си. Той беше унил и обезкуражен, а битката му го беше изцедила от всичките му сили. Чуйте объркания му плач:

Исус дойде на земята, за да изкупи човечеството от греховете ни и от всяко робство и затвор. Този факт е установен в сърцата и умовете на повечето християни. Но Христос дойде също така и за да ни покаже небесния ни Отец.

Първо Той каза на учениците Си: „... Отец Ме изпрати...“ (Йоан 5:36)

След това каза: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си... не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ (стих 30)

И накрая заяви: „... Аз отивам при Отца“ (14:12).

Давид смело заяви: “...Той е помощ на лицето ми” (Псалм 42:11), което повтаря и в друг псалм: “...Той е помощ на лицето ми” (43:5). Точния превод на тези два стиха от оригиналния еврейски е: “Бог е спасението на лицето ми!”

Вярвам, че Давид казва нещо много важно тук. Вижте, лицето ви е като билборд, който рекламира онова, което се случва в сърцето ви. Цялата радост или притеснение, което е вътре във вас, се отразява на изражението ви. Когато говоря за изражение, имам предвид израза на лицето, езика на тялото, тона на гласа.

Представете си сценарият от Лука 17-та глава: Исус вървеше по пътя Си към Ерусалим, а времето за Неговото разпятие наближаваше. Докато минаваше между Самария и Галилея, Той приближи едно село, извън което десетима прокажени живееха в ужасна мизерия и срам.

Очевидно девет от тези прокажени бяха евреи, а един беше самарянин. По онова време евреите не са се докосвали до самаряните, камо ли да живеят с тях. Но очевидно общото бедстващо състояние на тези десет души ги събра в споделена нищета.

Искам да ви разкажа за това как Бог мощно използва трима мъже и поражението им, за да произведе благочестие във всеки един от тях.

Днес слушаме толкова много за това как да бъдем успешни. Време е Христовото тяло да се научи да разпознава библейския модел, който Бог използва, за да създава Свои избрани слуги. И тежката истина е, че болката, мъката, скръбта и провалите са създали божии мъже и жени, които са раздвижвали своите поколения.