Искам да ви съобщя какво се случва в резултат от служението с книгата ни „Тури тръбата на устата си”.
Очаквахме много критики и враждебни реакции, но не очаквахме толкова много хиляди възлюбени светии да ни пишат: „Ние сме виждали същите неща! Бог е говорил на сърцата ни, че съда наближава! Предупрежденията ви изразяват точно това, което ни е казал Святия Дух!”
Чували сте за небесната хрътка. Това е Божия Дух, който надушва човека и никога не го изпуска. Той никога не се отказва, докато не го намери. Това, за което искам да говоря сега е ловеца от ада, който преследва най-скъпите Божии деца, за да ги намери и унищожи. Това е самия Дявол.
Преди време името му беше Луцифер и той беше избран, могъщ владетел с Бог. Тази Утринна Звезда, както го нарече Исая, беше ярка звезда в Божието небе, могъщ ангел, стоеше високо в йерархията и беше избран. Но той се изпълни с гордост.
Възможно ли е християнина да остане чист в един свят, пълен с насилие, разврат и корупция? Или е неизбежно духът на времето да сломи Божиите светии и да обърка душите им? Това се случи на Лот и семейството му в Содом и продължава да се случва на много християни по целия свят. Непреодолимите изкушения на това зло поколение вече са накарали доста християни да направят компромис и да се отдадат на греховни практики.
Израил бе в безнадежден капан - отпред Червено море, от ляво и дясно планини, отзад железните колесници на разярения Фараон.
Това е добре позната история, която често слушаме в църквата. Децата на Израил, водени от Бог се озовали в бедствие, наобиколени от свиреп враг. И колкото и невероятно да изглежда, Господ нарочно е довел народа си до тази рискова точка. Аз вярвам, че това е история с голямо значение за периода, в който се намира църквата днес.
Води се ожесточена медийна война, насочена към разрушаването на християнския дом. Сатана се стреми да потопи всеки брак, да раздели всяко християнско семейство и да унищожи постановеното от Бога: "верни…докато смъртта ни раздели".
“Дойде Човешкият Син... приятел на бирниците и на грешниците!” (Матей 11:19). В Лука 7 глава четем историята на един фарисей на име Симон, който покани Исус на обяд в дома си. Този благочестив човек покани също и избрана група религиозни лидери като него. Най-вероятно гостите също бяха фарисеи.
Очевидно това беше много религиозно събрание. Симон и приятелите му фарисеи спазваха строго закона, стриктно даваха десятък и ходеха ежедневно в Божия дом. Те бяха абсолютно праведни в собствените си очи и се гордееха, че са светците на своето поколение.
Павел казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3). Павел всъщност ни казва: „Всички, които следват Исус са благословени с духовни благословения в небесни места, където е Христос.“ Какво невероятно обещание към Божия народ.
Но то си остава просто на думи, ако не знаем какви са тези духовни благословения. Как можем да се радваме на Божиите обещания, ако не ги разбираме?
В ранните дни на църквата имаше голямо преследване. По време на този ужасен период апостол Йоан беше хвърлен в затвора и отведен в Рим. Римският император по това време (Нерон или Диоклециан) заточиха Йоан на остров Патмос. Този остров представляваше малко, пусто, ненаселено място. Единственото му население бяха няколкото затворници, които бяха заточени там, за да доживеят дните си. Както и те, Йоан беше пратен на Патмос, за да умре.
В Библията на Божия народ му е заповядано да се моли през цялото време. Ние трябва да се молим когато сме унили, когато времената са добри и когато са лоши. Трябва да се молим през всички периоди – на радост и здраве, както и на болест и депресия, периоди на почивка и просперитет, както и на тъга и скръб. Няма значение каква е ситуацията или положението, трябва да се молим без да спираме.
В писмо до християните в Солун Павел говори за едно бъдещо събитие, което нарича „Господния ден“. Той пише:
“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.
Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Солунци 2:1-3)
