“Дойде Човешкият Син... приятел на бирниците и на грешниците!” (Матей 11:19). В Лука 7 глава четем историята на един фарисей на име Симон, който покани Исус на обяд в дома си. Този благочестив човек покани също и избрана група религиозни лидери като него. Най-вероятно гостите също бяха фарисеи.

Очевидно това беше много религиозно събрание. Симон и приятелите му фарисеи спазваха строго закона, стриктно даваха десятък и ходеха ежедневно в Божия дом. Те бяха абсолютно праведни в собствените си очи и се гордееха, че са светците на своето поколение.

Павел казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места“ (Ефесяни 1:3). Павел всъщност ни казва: „Всички, които следват Исус са благословени с духовни благословения в небесни места, където е Христос.“ Какво невероятно обещание към Божия народ.

Но то си остава просто на думи, ако не знаем какви са тези духовни благословения. Как можем да се радваме на Божиите обещания, ако не ги разбираме?

В ранните дни на църквата имаше голямо преследване. По време на този ужасен период апостол Йоан беше хвърлен в затвора и отведен в Рим. Римският император по това време (Нерон или Диоклециан) заточиха Йоан на остров Патмос. Този остров представляваше малко, пусто, ненаселено място. Единственото му население бяха няколкото затворници, които бяха заточени там, за да доживеят дните си. Както и те, Йоан беше пратен на Патмос, за да умре.

В Библията на Божия народ му е заповядано да се моли през цялото време. Ние трябва да се молим когато сме унили, когато времената са добри и когато са лоши. Трябва да се молим през всички периоди – на радост и здраве, както и на болест и депресия, периоди на почивка и просперитет, както и на тъга и скръб. Няма значение каква е ситуацията или положението, трябва да се молим без да спираме.

В писмо до християните в Солун Павел говори за едно бъдещо събитие, което нарича „Господния ден“. Той пише:

“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа.

Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта” (2 Солунци 2:1-3)

Святият Дух ме подбуди да предупредя официално тялото на Исус Христос! Предупреждението е следното: има един бушуващ грях в църквата в момента, който кара множества християни да паднат. Този грях води много вярващи до ръба на ада!

Тук, в Таймс Скуеър Чърч, обичащи Христос хора вече са започнали да се подхлъзват. Други са пред сериозно подхлъзване. Моля се това послание да ви отвори очите за състоянието ви и словото, което Бог ми даде да ви освободи.

Според Библията, ние никога не трябва да мислим за Бог като за студен, безчувствен Баща. Нашият Бог изпитва дълбоки чувства. Той е чувствителен. Сърцето Му може да бъде разчувствано. Всъщност, Той изпитва състрадание към нашите слабости (виж Евреи 4:15).

Бог не само че изпитва болка, но също така и скърби. Помните, че Исус плака при гроба на Лазар. Това е картина на Бог в плът, който плаче. Това показва, че Бог чувства и плаче като нас. В крайна сметка, Исус каза: „...Който е видял Мен, е видял Отца...” (Йоан 4:19).

Бог има начин да говори с децата си, задавайки им въпроси така, че да изложи самите им мисли.

Например: Когато Илия се криеше в пещерата, Господ го попита: „Илия, какво правиш тук?”

Когато Петър започна да ходи по водата към Христос и съмнението го накара да започне да потъва, Исус го попита: „Защо не вярваш?”

Когато Савел, който скоро щеше да се именува Павел, беше на път за Дамаск, Христос го попита: „Защо ме гониш?”

По време на съживлението от моята младост, един израз често беше използван, за да опише определен вид християни: „Той има Божието докосване върху себе си.” Или: „Тя наистина е била докосната от Бог.”

Да си устойчив на проповед означава, да чуваш Божието Слово, да твърдиш, че Го обичаш и че Му се покоряваш, но да не действаш според Него! Това е да станеш толкова закоравял, че сърцето ти вече да не се раздвижва и да оставаш напълно незасегнат от това, което се проповядва. Някои го наричат „закоравяване за Евангелието.” Помислете за всички стари библейски истории и символи. Кой според вас е най-устойчив на проповеди? Кой слушаше най-ясното и силно Слово и въпреки това беше напълно незасегнат от него?