Когато Бог роди църквата Си, Той изля върху нея Святия Дух. Той я кръсти в Святия Дух, изпълни я с Духа и я помаза с Духа. А където е Божият Дух, там има ясни доказателства за това. Но ако тези доказателства не се виждат, тогава Святия Дух не е там.
Въпросът ми е съвременната църква разполага ли с тези доказателства? Ами твоята църква? Тя движи ли се в силата на Святия Дух? Ами живота ти разполага ли с тези доказателства? Живееш ли и ходиш ли в пълнотата на Духа?
Данаил свидетелства: „И ето, ръка се допря до мен и ме постави разтреперен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.“ (Данаил 10:10) Думата „допря“ тук означава „жестоко се стовари върху мен“. Данаил казваше: „Когато Бог постави ръката Си върху мен, тя ме повали по лице. Докосването Му ми даде желание да Го търся с всичко в мен.“
Това се случва всеки път когато Бог докосне живота на някого. Този човек пада на колене и се превръща в мъж или жена на молитва, воден от желанието да търси Господ.
Пророк Исая каза плака за Израел: „Горко на непокорните синове, заявява ГОСПОД“ (Исая 30:1). Еврейската дума за „горко“ тук означава дълбока тъга, скръб. Какво бяха направили Божите хора, че да Го наранят толкова дълбоко? И защо Той ги нарече бунтовници? В края на краищата това не бяха езичници, те бяха Негови деца. Какъв ужасен грях бяха извършили те, който Го накара да ги нарече бунтовници?
Думата, която използва Исая за „бунтовници“ в този стих означава връщане към греха, инат, обръщане. От какво точно се обръщаха Божите хора и кое ги накара да се върнат към греха?
"Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени в Мойсея, и всички да са яли от същата духовн храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос) пак в повечето от тях Бог не благоволи; за това ги измори в пустинята.
Святият Дух ме подбуди да предупредя официално тялото на Исус Христос! Предупреждението е следното: има един бушуващ грях в църквата в момента, който кара множества християни да паднат. Този грях води много вярващи до ръба на ада!
Тук, в Таймс Скуеър Чърч, обичащи Христос хора вече са започнали да се подхлъзват. Други са пред сериозно подхлъзване. Моля се това послание да ви отвори очите за състоянието ви и словото, което Бог ми даде да ви освободи.
Според Библията, ние никога не трябва да мислим за Бог като за студен, безчувствен Баща. Нашият Бог изпитва дълбоки чувства. Той е чувствителен. Сърцето Му може да бъде разчувствано. Всъщност, Той изпитва състрадание към нашите слабости (виж Евреи 4:15).
Бог не само че изпитва болка, но също така и скърби. Помните, че Исус плака при гроба на Лазар. Това е картина на Бог в плът, който плаче. Това показва, че Бог чувства и плаче като нас. В крайна сметка, Исус каза: „...Който е видял Мен, е видял Отца...” (Йоан 4:19).
Бог има начин да говори с децата си, задавайки им въпроси така, че да изложи самите им мисли.
Например: Когато Илия се криеше в пещерата, Господ го попита: „Илия, какво правиш тук?”
Когато Петър започна да ходи по водата към Христос и съмнението го накара да започне да потъва, Исус го попита: „Защо не вярваш?”
Когато Савел, който скоро щеше да се именува Павел, беше на път за Дамаск, Христос го попита: „Защо ме гониш?”
По време на съживлението от моята младост, един израз често беше използван, за да опише определен вид християни: „Той има Божието докосване върху себе си.” Или: „Тя наистина е била докосната от Бог.”
Да си устойчив на проповед означава, да чуваш Божието Слово, да твърдиш, че Го обичаш и че Му се покоряваш, но да не действаш според Него! Това е да станеш толкова закоравял, че сърцето ти вече да не се раздвижва и да оставаш напълно незасегнат от това, което се проповядва. Някои го наричат „закоравяване за Евангелието.” Помислете за всички стари библейски истории и символи. Кой според вас е най-устойчив на проповеди? Кой слушаше най-ясното и силно Слово и въпреки това беше напълно незасегнат от него?
Убеден съм, че единственият начин да изпиташ пълнотата на радостта на Йехова е, да споделиш скръбта Му. Бог скърби заради греха и онези, които наистина ходят с Него, влизат в скръбта Му.
В дните на Ной, „Господ видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. И Господ се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.” (Битие 6:5-6)
