Когато Бог вдъхне Духа Си, всички разбират, че Той е дошъл. Лука - автора на Деяния, пише: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър” (Деяния 2:2). Харесва ми един по-различен превод на последната фраза, който казва „силен порив, буря”.
Според този стих, Божия дъх дойде на Петдесятница с „шум от небето”. Лука казва, че той е бил силен, буен, изпълващ цялата атмосфера: „изпълни цялата къща, където седяха” (2:2).
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.”
„Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!”
Наскоро една скъпа християнка ми каза: „Разбирам коя е целта в живота ми чрез едни уроци, на които присъствам.“ Тя завършваше осем седмичен курс за хора, които искат да знаят призива в живота си. Тя сподели, че всеки в класа бил нетърпелив да разбере този призив.
Чух по радиото един пастор да рекламира нещо подобно. Той предлагаше да помогне на слушателите да открият духовните си дарби. Ако поръчате въпросника му, попълните го и му го изпратите обратно, неговият екип ще оцени личните ви дарби. След което ще ви кажат как да намерите мястото си в тялото на Христос.
В Матей 18-та глава Исус разказва една притча, за да покаже на учениците Си какво представлява небесното царство. Както е с много от притчите Му, те се отнасят до Христос и Неговата Църква.
Исус започва с описание на един цар, който вика слугите си на отчет. Писанието казва: „И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта” (Матей 18:24).
Ето един слуга, който е затънал дълбоко в дългове. Той дължеше на царя еквивалента на стотици милиони долари - сума, която никога не можеше да изплати.
В нощта преди да умре Исус седна с учениците Си на Пасха. Групата прекара време заедно. Тогава, след като вечерята свърши, Христос тържествено заяви: „Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата.“ (Лука 22:21). Каква ужасна истина за толкова интимен момент. Сатана дръзко беше влязъл в един от учениците на Исус, Юда.
Молитвата често е една от най-егоистичните сфери в християнския живот. Когато се замислиш за това, повечето ни молитви са насочени около собствените ни нужди. Двете основни теми на ходатайство са духовния ни растеж и нуждите на семейството и приятелите ни.
Понякога може да се пресегнем отвъд тесния ни мироглед и да се молим за другите. Но обикновено, когато кажем: „Ще се моля за теб“, не го правим. Или пък се молим за тях веднъж и след това бързо забравяме за нуждата им.
В първите три глави на Откровение апостол Йоан има невероятно видение: той вижда как Исус ходи сред седемте новозаветни църкви в Азия. Очите на Христос горят и Той носи свещенически дрехи. Ясно е, че е дошъл да съди тези седем църкви с праведност.
Авраам е познат на църквата като човек на вяра и Библията ни го дава за пример: „Както Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда” (Галатяни 3:6). „Така че тези, които са от вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам” (стих 9).
Неотдавна списание „Нюзуик” пусна статия озаглавена „Свят без бащи”. Фокусът беше преди всичко върху афро-американските семейства и обезпокоителния ръст деца, които са отглеждани без бащи. Вижте например това:
„И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава... Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос.” (Римляни 5:1-2, 17)
