"... нека тичаме на предлежащето пред нас поприще..." (Евреи 12:1)
Самата дума „надпревара” предполага състезание. Божиите хора са оприличени на бегачи на дълги разстояние, състезаващи се за награда. Наградата е славно откровение за знанието на Исус Христос.
Алкохолът е Далила на новото време, целящ да ослаби църквата и да я ограби от силата и.
Често молитвата е една от най-егоистичните сфери в християнския живот. Много от нас трябва да признаем, че молитвения ни живот е съсредоточен около собствените ни нужди.
Понякога отиваме извън тесния кръг на собствените си грижи и се молим за другите. Често казваме на някого: „Ще се моля за теб” и не го правим, или пък се молим веднъж, след което бързо забравяме за нуждата на този човек.
Ние християните се борим страшно много, за да разберем Божията воля за нашия живот. Когато веднъж повярваме, че сме я разбрали, работим здраво, за да я видим изпълнена в живота си.
Убеден съм, че всичко това може да се превърне в най-голямата ни битка. А тя се ожесточава, когато попаднем в ужасни обстоятелства.
„И Той излезе оттам и дойде в Своята родина (Назарет)… и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха…Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?....И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се за тяхното неверие“ (Марк 6:1-3, 5-6).
Повечето читатели знаят, че Върховния съд на САЩ постанови, че Десетте Божии Заповеди не могат да стоят на публичен показ в никоя правителствена съдебна зала. Това съдбоносно решение беше изчерпателно отразено от медиите. Но какво означава?
Съдът е мястото, където се прилагат законите. А Десетте Божии Заповеди представляват моралния Божий закон, който е непроменяем както закона за гравитацията. Ако го нарушиш, все едно че си паднал от висока сграда. Можеш да казваш, че закона не ти влияе, но със сигурност ще трябва да си платиш за последиците.
“И стана война на небето” (Откровение 12:7)
Днес чуваме много неща за войната срещу тероризма. Чуваме за една война, наречена „джихад“, за война в Палестина, за заплаха от война в Северна Корея. Никога досега не е имало толкова военно време в историята. И за тези конфликти научаваме незабавно поради средствата за комуникация, с които разполагаме днес. Почти на секундата получаваме репортажи за бомбардировки, нападения, за броя на жертвите.
Давид се моли: „Пази ме, Боже, защото на Тебе уповавам” (Псалм 16:1). Думата на иврит, която Давид използва за „пазя” в този стих е богата на значения. По същество тя казва: „Постави ограда около мен, стена със защитни тръни. Охранявай ме и ме пази. Наблюдавай всеки мой ход, всичките ми влизания и излизания.
“Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.” (Псалм 23:5)
От всички чудесни обещания, които ни дава Бог в Псалм 23, това е най-славното. Помислете какво обещава да направи за нас Той тук: Той казва, че ще приготви трапеза за нас, ще сложи вкусна храна на нея, след което ще сложи престилката на сервитьор и ще ни сервира. И че ще направи всичко това пред враговете ни.
Известно време бях смутен от един проблем, който е преследвал църквата години наред - и това ме засяга дълбоко. Проблемът е, защо е толкова трудно за християните да се молят.
Писанието ясно ни показва, че отговорът на всяко нещо в живота ни е молитвата, съединена с вяра. Апостол Павел пише: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6). Павел ни казва: "Търсете Бога за всяка една област в живота си. И Му благодарете предварително за това, че Той ви чува!"
