Малцина посветени християни биха казали за себе си, че страдат от неверие. Смущава ме нещо, което каза Исус: „Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8). Въпросът включва липса на вяра не само на земята, но и сред Божия народ.
Когато става въпрос за страдания и изпитания, всеки разговор трябва да започва с примера за най-измъчения и отчаян вярващ на всички времена. Човекът, за когото говоря, беше праведен, верен, обичащ Бог слуга, посветен на молитва и поклонение. Но когато скръбта и проблемите съкрушиха живота му, той започна да прилича на атеист.
В най-голямото си страдание, този слуга стигна до следното заключение: „Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми — Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина“.
“ГОСПОДНОТО слово беше към Йона... и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен. А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА...“ (Йона 1:1-3). Знаем историята. Това е човекът, който се опита да избяга от Бог. Господ каза на Йона да проповядва наказание над града-държава Ниневия, но той, вместо да ги предупреди, избяга.
Ако твърдиш, че нямаш никакви врагове, искам да ти направя едно предложение. Искам да напишеш книга, в която да обясниш как си стигнал толкова далеч в живота без никой да ти противоречи. Книгата ти със сигурност ще стане бестселър.
Кои хора наричаш свои най-близки приятели? Вярваш или не, този въпрос е от голяма важност за Господа. И това е така, защото твоите приятелства говорят силно както на Бог, така и на света, за състоянието на твоето сърцето.
"Прати от височината, взе ме, извлече ме из големи води. Избави ме от силния ми неприятел, от ония, които ме мразеха; защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на бедствието ми, но Господ ми стана подпорка. И изведе ме на широко, избави ме, защото имаше благоволение към мене" (Псалом 18:16-19).
В този псалом Давид си спомняше за едно голямо освобождение. Той се радваше, защото Господ беше го изкупил от враговете му: "Ще призова Господа, който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си" (18:3).
„В оня ден ще потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим. А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление”
„И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си” (Захария 12: 9 -10).
Това пророчество на Захария е за специалното изливане на Святия Дух, което ще се случи в последните дни. Подобно нещо е описано в Йоил втора глава, където вярвам че става дума за Петдесятница. Този пасаж гласи:
Ще направя едно доста шокиращо изявление като съм напълно сериозен за всяка дума от него: Аз наистина не познавам Бога! Не и по начина, по който Той иска да Го познавам.
Как разбрах това? Святият Дух ми каза. Той ми прошепна с любов: „Дейвид, ти наистина не познаваш Бог така, както Той иска да Го познаваш. Ти не Му позволяваш да бъде Бог за теб.”
Нека ви представя на най-тревожния, отчаян, измъчен вярващ за всички времена. Той беше праведен, обичащ Бог човек, но когато скръбта и проблемите го затиснаха, той звучеше като атеист!
В разгара на страданието си, той каза: „Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми — Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина” (Йов 9:16-17).
Вероятно вече сте отгатнали – говоря за Йов! Той е човекът, който изгуби всичко – семейството, богатството, благоволението на хората, здравето и надеждата си!
Попитайте някой християнин: „Oбичаш ли Исус?” и той ще отговори: „Да, абсолютно!” Но думите, сами по себе си, няма да устоят в святата светлина на Неговото Слово, защото самият Исус каза, че две различни от едно от друго неща ще разкрият любовта ни към Него. Ако тези две доказателства не са видими в живота ни, тогава нашата любов към Исус е само на думи, но не и на дело, в действителност. Тези две доказателства са: (1) нашето послушание към всяка заповед на Исус, и (2) проявлението на Неговото присъствие в живота ни.
