През последните седмици викам към Бог: „О, Господи, хвани ме! Вкопчи се за мен, завладей ме, арестувай ме!” О, колко много копнея за това! Но аз не знаех, че не съм готов да бъда заключен с белезници от Святия Дух.
Напълно библейско е и всъщност апостолско да се молиш Бог да те заключи с белезници. Това означава да Го молиш да постави окови на ръцете ти, да ги заключи, да хвърли ключа и да те отведе в Неговия затвор.
Преди 1000 години, точно по това време, светът изживяваше най-тъмния си период. Според „История на църквата” от Милър, църквата била грешна, отстъпническа и слаба. Всъщност, живота й гаснел. Мохамеданството се развивало бързо, Европа била прегазена от унгарците, които избивали масите, страх и насилие имало навсякъде по земята. Цялото човечество било опустошено и паникьосано. Имало е всякакви многобройни бедствия – ужасен глад, неописуеми катастрофи. Мор и епидемии убивали милиони хора. Но истинската паника била причинена от необичайни и обезпокоителни знамения в небето.
Пророк Михей предаде послание за нашето време, което е страшно, но в същото време и обнадеждаващо. Значението на посланието му се съдържа в следните думи: „Слушайте сега какво казва ГОСПОД!” (Михей 6:1). Михей говори от Божието сърце на хората от всички времена - на върналите се към греха евреи от неговото време, на остатъка от последното време и най-вече на пастирите от наши дни. Помнете, че посланието на Михей е Божието бреме и Неговия поглед върху църквата и пастирите Му.
"Всичките човеци, които са по лицето на света, ще се разтреперят от присъствието Ми; и планините ще се сринат, стръмните височини ще паднат, и всяка стена ще се събори до земята." (38:20)
Има един зловещ пасаж в Библията, който е източник на утеха за много християни. Той е в Матей 7:22–23: "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."
През последните месеци ми прималя от страх – чувство, че цялото ни общество излиза извън контрол. Някакъв зловещ смут се простира из цялата страна.
Нещо в мен ме тормози, че никой (нито нашия Президент, нито конгреса, нито съдилищата) могат да променят това, което се случва. Независимо от оптимизма на Президента, всички ние знаем, че той не може да направи абсолютно нищо за да спре инфлацията, безработицата или престъпността.
Сега теологията ви ще бъде скандализирана. Пригответе се да видите Исус в напълно нова светлина. Знаете ли, че разглеждаме проблемите си от неправилен ъгъл? Толкова много се притесняваме за нашите собствени проблеми, че и през ум не ни минава мисълта, че нашия Господ също има проблем. И ако можем да разберем Неговия проблем, бързо ще стигнем до корена и на нашия.
Бих желал да поговоря за една неуловимо опасна тенденция, която съществува сред много християни. На пръв поглед изглежда безобидна, но в действителност може да доведе до разрушителни последствия. Наричам я - практикуването на "стъпка в правилната посока."
Със сигурност е добре да се направи стъпка на вяра, когато сме се доверили на Христос и като Христов служител, аз аплодирам такива стъпки. Но, Библията ни показва, че сме в голяма опасност, ако след тази първа стъпка не продължим напред с вяра.
Когато Бог вдъхне Духа Си, всички разбират, че Той е дошъл. Лука - автора на Деяния, пише: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър” (Деяния 2:2). Харесва ми един по-различен превод на последната фраза, който казва „силен порив, буря”.
Според този стих, Божия дъх дойде на Петдесятница с „шум от небето”. Лука казва, че той е бил силен, буен, изпълващ цялата атмосфера: „изпълни цялата къща, където седяха” (2:2).
„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.”
„Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!”
Наскоро една скъпа християнка ми каза: „Разбирам коя е целта в живота ми чрез едни уроци, на които присъствам.“ Тя завършваше осем седмичен курс за хора, които искат да знаят призива в живота си. Тя сподели, че всеки в класа бил нетърпелив да разбере този призив.
Чух по радиото един пастор да рекламира нещо подобно. Той предлагаше да помогне на слушателите да открият духовните си дарби. Ако поръчате въпросника му, попълните го и му го изпратите обратно, неговият екип ще оцени личните ви дарби. След което ще ви кажат как да намерите мястото си в тялото на Христос.
