45-та Псалм ни дава една прекрасна картина на Христос и Неговата невяста. На път е да се осъществи един грандиозен брак и писателят „прелива“ от екстаз и вълнение: „От сърцето ми извира блага дума ...” (Псалм 45:1).
Псалмистът едва се съдържа. Той се опитва да опише нещо, което вижда с ума си - една невероятна церемония, с величествен и славен младоженец и красива булка, облечена в злато!
Наскоро Господ отвори очите ми за една невероятна истина относно търпението – нещо, което не бях виждал досега. То е на написано в обяснението на Исус за притчата за сеяча:
„А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
„Аз ще те наставя и ще те науча за пътя, по който трябва да вървиш, ще те съветвам, над теб ще бъде окото Ми. Не бъдете като кон или като муле, без разум, чиито челюсти трябва да се държат с оглавник и юзда, иначе не се приближават към теб” (Псалм 32:8-9).
В тези два кратки стиха, Бог ни дава един от най-великите уроци по водителство в цялата Библия. Стих 8 е скъпоценно обещание към нас, основа, върху която можем да изградим голяма вяра. Тази основа е желанието Му да ни води във всичко!
„В Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет преддверия.” (Йоан 5:2)
Къпалнята във Витесда беше необикновена с това, че евреите я бяха превърнали в капище. Очевидно, басейнът се захранваше от подземна река и в определени моменти водата се надигаше. Необяснимото й раздвижване бе приписвано на невидим ангел, който освобождава изцелителна сила в басейна и първия немощен човек, който влезеше, биваше изцеряван.
„Затръбете в Сион, и дайте тревога в светия ми хълм; нека се разтреперят всичките жители на страната; защото иде денят Господен, защото е близо” (Йоил 2:1)
О, Сион, святи хора на Бог, събудете се за звука на тромпета, защото Господния ден е близо, и нашия Цар идва в слава с армиите Си, за да построи царството Си!
Бог се срещна с Моисей при горящия храст и му даде заповед да изведе Израел от робството. Той каза на слугата Си: „Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет... И слязох за да ги избавя... ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.” (Изход 3:7-10)
Исус каза на учениците си самата истина: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва." (Лука 9:23). Но Исус не можа да носи собствения си Кръст, както не би могъл да го носиш и ти! Исус падна под тежестта на Кръста Си, изтощен и неспособен да направи още една крачка. Йоан каза: "и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота" (Йоан 19:17). Библията не ни казва колко дълго Исус носеше Кръста. Си.
Помислете си за момент за онзи велик миг, в който Израел стоеше в безопасност от другата страна на Червено море. Хиляди Божи хора се бяха наредили около брега, виждайки пред себе си една чудотворна сцена. Бурните морски води се бяха изляли върху огромната армия на фараона!
Каква невероятна сцена трябва да е било това само – звуците и гледките трябва да са били невероятни. Цвилеха коне, крещяха войници, колелата на колесниците се търкаляха във всички посоки, мъже се надигаха от водата, за да си поемат въздух, след което изчезваха под вълните.
Слушаме много за надеждата – от политици, от много книги, от записи и други медии, но онова, което се предлага не изглежда да е трайно.
Може да се запалим и окуражим от това, което чуваме в тези послания, да се почувстваме ободрени и обнадеждени за известно време. Но то не е твърда, изпитана надежда, и скоро повяхва.
Целият свят копнее за стабилна надежда. Съкровения вик на много хора по света в момента е: „Моля ви, някой, някъде да ми даде някаква сигурна надежда.”
