„И Той излезе оттам и дойде в Своята родина (Назарет)… и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха…Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?....И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели. И чудеше се за тяхното неверие“ (Марк 6:1-3, 5-6).
Повечето читатели знаят, че Върховния съд на САЩ постанови, че Десетте Божии Заповеди не могат да стоят на публичен показ в никоя правителствена съдебна зала. Това съдбоносно решение беше изчерпателно отразено от медиите. Но какво означава?
Съдът е мястото, където се прилагат законите. А Десетте Божии Заповеди представляват моралния Божий закон, който е непроменяем както закона за гравитацията. Ако го нарушиш, все едно че си паднал от висока сграда. Можеш да казваш, че закона не ти влияе, но със сигурност ще трябва да си платиш за последиците.
“И стана война на небето” (Откровение 12:7)
Днес чуваме много неща за войната срещу тероризма. Чуваме за една война, наречена „джихад“, за война в Палестина, за заплаха от война в Северна Корея. Никога досега не е имало толкова военно време в историята. И за тези конфликти научаваме незабавно поради средствата за комуникация, с които разполагаме днес. Почти на секундата получаваме репортажи за бомбардировки, нападения, за броя на жертвите.
Давид се моли: „Пази ме, Боже, защото на Тебе уповавам” (Псалм 16:1). Думата на иврит, която Давид използва за „пазя” в този стих е богата на значения. По същество тя казва: „Постави ограда около мен, стена със защитни тръни. Охранявай ме и ме пази. Наблюдавай всеки мой ход, всичките ми влизания и излизания.
“Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.” (Псалм 23:5)
От всички чудесни обещания, които ни дава Бог в Псалм 23, това е най-славното. Помислете какво обещава да направи за нас Той тук: Той казва, че ще приготви трапеза за нас, ще сложи вкусна храна на нея, след което ще сложи престилката на сервитьор и ще ни сервира. И че ще направи всичко това пред враговете ни.
Известно време бях смутен от един проблем, който е преследвал църквата години наред - и това ме засяга дълбоко. Проблемът е, защо е толкова трудно за християните да се молят.
Писанието ясно ни показва, че отговорът на всяко нещо в живота ни е молитвата, съединена с вяра. Апостол Павел пише: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6). Павел ни казва: "Търсете Бога за всяка една област в живота си. И Му благодарете предварително за това, че Той ви чува!"
Какво е "съдба"? С прости думи, съдба е Божията цел за твоя живот. Тя е твоето назначено или установено бъдеще. Съдба е това, което Бог е предопределил ти да бъдеш и да станеш в Своята Божествена воля.
Аз се натъжавам когато чета в Писанието за многото благочестиви мъже и жени, които пропуснаха своята съдба. Бог избра определена работа или служение за всеки един от тях - но накрая те не завършиха Неговия план. Те започнаха добре, ходейки за известно време в силата на своето призвание. Но накрая те умряха в срам и разруха - пропускайки Божествената съдба за живота си!
Какво си представяте, когато чуете думата „насилие”? Вероятно си мислите за ужасните неща, които слушате по радиото или гледате по телевизията.
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо" (Матей 7:24-27).
Апостол Павел предупреждава, че „в последните дни ще настанат тежки времена” (2 Тимотей 3:1). Той детайлно описва условията, пред които ще се изправим в последно време:
„Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога.” (2 Тимотей 3:2-4)
