Стоях по средата на Таймс Скуеър в Ню Йорк, гледащ лудото шествие на грешници, парадиращи с греха си и духовната ми кръв започна да кипи. Беше точно след полунощ и грешната тълпа започна да слиза от метрото, приближаваща Таймс Скуеър и 42-а улица от всички посоки.
Обявили сме война на самоубийството и вече сме свидетели на много велики победи. В бюлетин преди няколко месеца, обясних как Бог ме предизвика да проповядвам за самоубийството във всяка наша кампания.
Когато Бог за пръв път ме накара открито да говоря на тема самоубийството, бях скептично настроен. Спорих: „Как мога да проповядвам на толкова болна тема в кампании из всички градове? Това послание ще се отнася само до малък процент от аудиторията! Хората може да си помислят, че раздухвам проблема.”
„(И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви пресее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” (Лука 22:31-32)
Когато Исус ходи по земята, Той знаеше много добре за жестокостта на силите на злото и как понякога Сатана излиза с всички оръжия от ада, за да пресее Господните ученици. Той се опита да изкуши също и Исус.
От години редовно предупреждавам за наближаваща световна икономическа гибел. В момента виждаме как това се случва по целия свят. Предупреждавах, че християните ще страдат, че ще претърпят големи загуби и ще преживеят големи трудности, което вече се случва. Множество скъпоценни светии по целия свят в момента преживяват огромен финансов и душевен стрес.
Колкото и да са ужасни нещата, никое от тях не трябва е центъра на нашата енергия и служение. По-скоро трябва да продължим да прокламираме любовта на Бог Отец и нежната милост на нашия Спасител Исус към нас.
Ако си християнин, който търси Бог с цялото си сърце, ти си мишена.
Това послание е за вярващи, които преживяват период на жестоки изпитания. Говоря на онези, които издържат дълбоки несгоди и са изтощени умствено, физически и духовно. Живеем във време на огромен стрес, когато изпитанията могат да ни връхлетят неочаквано, оставяйки ни съкрушени, изтощени и объркани.
„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса“ (Филипяни 2:5).
„А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16).
„..да се обновите в духа на своя ум“ (Ефесяни 4:23).
Всичко това са увещания от апостол Павел. Той казва на Божия народ: „Нека умът, който е в Христос – самото мислене на Исус – да стане и ваше. Всички ние трябва да се стремим да притежаваме ума Му“.
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8). Библията ни казва много ясно, че в тези последни дни Църквата на Исус Христос ще бъде изправена пред гнева на беснеещия и полудял дявол. Сатана знае, че неговото време изтича, и е решен да погълне Божия народ. „Но горко на вас, земьо и море! Защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откровение 12:12).
В своето послание до църквата, Юда дава ужасни предупреждения. Той пише: „До призваните, възлюбени от Бога Отца и пазени в Исуса Христа: ... счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите. Защото са се вмъкнали някои човеци, ... нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос” (Юда 1-4).
Книгата Изход съдържа един от най-странните пасажи в цялата Библия. Докато Израел беше разположен край планината Синай, те изведнъж бяха обградени от гъста тъмнина и невероятен, ярък огън. От тези страхотни стихии проговори Бог: „Тези думи ГОСПОД изговори на планината на цялото ваше събрание отсред огъня, облака и мрака със силен глас“ (Второзаконие 5:22).
Аз съм старомоден проповедник, който вярва в почитането на съботата. И една от причините за убеждението ми е, че израснах в дом на проповедник, където съботата беше почитана религиозно.
За нас съботата като деца започваше, когато станехме рано сутрин в неделя, за да прекараме цял ден в църквата. Първо беше службата в неделя сутрин, последвана от обяд. А след църква всички си почивахме, без значение дали искахме или не. (Понякога това изглеждаше просто ужасно. Трябваше да лежим точно, когато се чувствахме пълни с живот!)
