Преди 1000 години, точно по това време, светът изживяваше най-тъмния си период. Според „История на църквата” от Милър, църквата била грешна, отстъпническа и слаба. Всъщност, живота й гаснел. Мохамеданството се развивало бързо, Европа била прегазена от унгарците, които избивали масите, страх и насилие имало навсякъде по земята. Цялото човечество било опустошено и паникьосано. Имало е всякакви многобройни бедствия – ужасен глад, неописуеми катастрофи. Мор и епидемии убивали милиони хора. Но истинската паника била причинена от необичайни и обезпокоителни знамения в небето.

Пророк Михей предаде послание за нашето време, което е страшно, но в същото време и обнадеждаващо. Значението на посланието му се съдържа в следните думи: „Слушайте сега какво казва ГОСПОД!” (Михей 6:1). Михей говори от Божието сърце на хората от всички времена - на върналите се към греха евреи от неговото време, на остатъка от последното време и най-вече на пастирите от наши дни. Помнете, че посланието на Михей е Божието бреме и Неговия поглед върху църквата и пастирите Му.

"Всичките човеци, които са по лицето на света, ще се разтреперят от присъствието Ми; и планините ще се сринат, стръмните височини ще паднат, и всяка стена ще се събори до земята." (38:20)

Има един зловещ пасаж в Библията, който е източник на утеха за много християни. Той е в Матей 7:22–23: "В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие."

През последните месеци ми прималя от страх – чувство, че цялото ни общество излиза извън контрол. Някакъв зловещ смут се простира из цялата страна.

Нещо в мен ме тормози, че никой (нито нашия Президент, нито конгреса, нито съдилищата) могат да променят това, което се случва. Независимо от оптимизма на Президента, всички ние знаем, че той не може да направи абсолютно нищо за да спре инфлацията, безработицата или престъпността.

Сега теологията ви ще бъде скандализирана. Пригответе се да видите Исус в напълно нова светлина. Знаете ли, че разглеждаме проблемите си от неправилен ъгъл? Толкова много се притесняваме за нашите собствени проблеми, че и през ум не ни минава мисълта, че нашия Господ също има проблем. И ако можем да разберем Неговия проблем, бързо ще стигнем до корена и на нашия.

Когато чета Старият Завет вярата ми се окуражава страшно много от примера на Давид. Той бе сполетян от ужасно бедствие, заради което живота му беше застрашен дори от най-близките му хора. Благоговея пред решителността на Давид да получи слово от Бог във времето на опасността.

Сцената беше следната: Давид и хората му – 600 верни мъже, бягаха от цар Саул, който се опитваше да го убие. В един момент малката армия отседна в градче на име Сиклаг, където настаниха семействата си. Оттам те се отправиха към битката, оставяйки жените и децата си на сигурно в града.

Господ управлява цялото творение с могъщество и сила. Законите Му господстват над вселената – цялата природа, всяка нация и всичките човешки дела. Той управлява моретата, планетите, небесните тела и всяко тяхно движение. Библията ни казва:

“Със силата Си господарува до века: очите Му наблюдават народите” (Псалм 66:7). „Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ, и опасан с мощ... От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността... Твоите свидетелства са твърде верни“ (93:1-2, 5).

„Ето Моят служител, когото подкрепям, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.

Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.

Няма да отслабне нито да се съкруши догдето установи правосъдие на земята; и островите ще очакват неговата поука“ (Исая 42:1-4).

Сърцето ми гори, когато чета за подвизите на благочестиви мъже в Стария Завет. Тези служители бяха така натоварени с каузата за Божието име, че извършиха мощни дела, трудно разбираеми за повечето християни днес.

В Деяния 3, скоро след Възкресението, ние откриваме Петър и Йоан тръгнали да се поклонят в храма. От външната страна на храмовата портата седеше просяк, който беше куц по рождение. Този човек никога не беше извървял и една крачка в целия си живот. Той ежедевно трябваше да бъде носен на носилка до портата, за да изкарва прехраната си от просия.