"Прави да престанат войните…" (Псалм 46:9).
Каква добра новина за Божието дете, разбито и разкъсано от военните действия в душата си: Той прави войните да престанат. Благословено облекчение — битката в душата ми е Неговата битка и само Той може да я доведе до край. Любящият ми Баща няма да позволи на плътта или на дявола да ме победят.
Моята война е ясно описана от Яков, който каза:
Толкова съм радостен, че чувствата ми нямат значение, още повече съм благодарен, че те не засягат спасението ми или взаимоотношенията ми с Господ. Отдавна да се бях предал, ако се оставях на чувствата си. Чувствата са ме обезкуражавали много пъти, опитвали са се да ме измамят, опитвали са се да ме ограбят от мира и радостта ми в Христос и са ме тормозили и обвинявали за всяко възможно нещо. Научил съм се да приемам всички объркани чувства като пратеници на Сатана, вместо да се хвърлям в страх и отчаяние.
Толкова се срамувам от себе си когато мисля за ранното ми служение – понеже обвинявах толкова много честни хора. Правех го за добро и често ревността ми беше добронамерена. Но колко хора само доведох до ужасно осъждение само защото те не споделяха идеите ми за святост!
Служението ни има уебсайт, който получава писма от християни от целия свят. В този момент вярващи от няколко държави ни пишат едно и също нещо: Обхванати сме от страх.
Както е пророкувано в Библията, Бог разтърсва всичко, което може да бъде разтърсено. Трудно е да преценим разместването на пластовете в света днес. Помислете за многото места, където нациите живеят в бъркотия:
Това послание е за всемогъщата сила на Божието присъствие и за това как децата Му могат да я уловят. Библията ни дава безброй много примери за това как Господното присъствие дава сила на народа Му да живее за Него. Един от най-силните е живота на Моисей.
„Много са Твоите благи милости, Господи“ (Псалм 119:156). „Благодатен и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения“ (Псалм 145:8-9).
Книгата Деяния свършва с удивителна бележка. Последните два стиха говорят, че Павел е в окови, под домашен арест, пазен от римски войници. Но прочетете радостната бележка, с която е описана ситуацията му: „А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него, като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Исус Христос, без някой да му забранява“ (Деяния 28:30-31).
Изход 33 глава ни представя един парадокс. Стих 11 ни казва: „И ГОСПОД говореше на Моисей лице в лице, както човек говори с приятеля си.“ Само няколко стиха след това четем: „ И (Бог) каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“ (33:20). Това буквално означава: „Лицето Ми не трябва да бъде видяно.“
Какво да правим сега? Единият стих ни казва, че Моисей видя лицето на Господ. Но другият ясно казва, че никой не е виждал Божието лице и да е оцелял.
В Откровение 8 ние четем за седемте ангели, които затръбиха. Тези мощни рогови звуци предупреждават цялото човечество за страхотни бедствия на земята.
Първите четири рогови изпълнения предупреждават за невероятно силно замърсяване, което ще отрови дърветата, тревата, реките и моретата, както и въздуха. Водите ще станат горчиви и небето ще се смрачи над една трета от територията на земята.
Може би си спомняте историята от Битите, в която Бог се яви на Авраам. Патриархът седеше при вратата на шатрата си по време на горещината на деня, когато изведнъж трима мъже се появиха пред него, стоящи под едно дърво. Авраам отиде да ги посрещне, приготви храна за тях и им я занесе.
По време на разговорът им Господ попита Авраам къде е жена му, Сара. След това Бог каза нещо невероятно: „... ето, жена ти Сара ще има син.“ (Битие 18:10)
