„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно... ако има нещо добродетелно... това зачитайте.” (Филипяни 4:8)
Представяме ви истинен, честен и добър доклад за това какво прави Святия Дух по улиците и общините на Ню Йорк. Хората на сезонна работа се завръщат по домовете си, но страхотното служение на Святия Дух продължава. Сега следва много важната работа на втория етап.
„Както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват". (Римляни 11:8)
„Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, и затвори очите ви: пророците, и помрачи първенците ви: гледачите. И всяко пророческо видение стана за вас като думите на запечатано писмо, което дават на някого, който е грамотен, и казват: А прочети това; а той казва: Не мога, защото е запечатано” (Исая 29:10-11)
Един от най-сърцераздирателните стихове в Библията е този: „Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха” (Римляни 11:7)
Неверието наскърбява Божието сърце повече от всяко друго престъпление на земята. Той счита за престъпление да се съмняваме в Словото Му или да поставяме под съмнение верността Му. Ние, християните, викаме срещу престъпленията на плътта — хомосексуализъм, алкохолизъм, наркомания, прелюбодейство. Наричаме ги долни мерзости, и те са точно такива! Но Бог е най–загрижен за греховете на сърцето. Истинския проблем на живот и смърт е какво мисли човек — какво става в ума му.
Грехът прави християните малодушни страхливци, които живеят в унизително поражение. Не могат да се изправят с кураж срещу греха, поради тайния грях в живота си. Оправдават греховете на другите поради непокорството в собствените си сърца и не могат да проповядват победа, защото живеят в поражение. Някои от тях знаят какво е да живееш победоносно, да си отмъстиш на греха, да изпълниш Христовата правда в живота си. Те са изпитвали силата, куража, благословенията, които идват при тези, които са покорни на Господ. Днес са само сянка на онова, което са били.
За някои читатели изявлението, което ще направя, ще прозвучи доста дръзко. За други е очевидно. И в двата случая, това е един коментар върху църквата, който не бих искал да правя. И това е, че повечето християни са безсилни.
Замислете се как изглежда "нормалното" Християнство у един типичен вярващ днес. Такъв човек е малко себичен, леко материалистичен и определено консуматор. Повечето му ежедневни задължения са свързани с това да подобри собствения си живот. Тук се включват духовните му търсения, от църковното общество, на което е член до семинарите, които посещава.
Като християни, ние вярваме във възкресението на Исус Христос. След разпъването на Господ, Святия Дух влезе в гробницата, където бе положен и Го възкреси. Затова на Великден пеем, че Христос възкръсна от гроба – победи враговете Си и сега царува завинаги със светиите.
Ние вярваме също и, че чрез силата на Христос ще бъдем възкресени. Това ще се случи, когато Той се върне. Библията казва, че всички ние ще се променим в миг на око. Святия Дух ще ни възкреси от тази земя с нетленни тела и ще ни постави в самото присъствие на Господ.
„Без да отслабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба ” (Римляни 4:19).
Същността на истинската вяра се намира в този стих. Бог беше обещал на Авраам, че ще има син – някой, който щеше да бъде семе за много народи. Забележителното е, че Авраам не трепна при това обещание, въпреки че отдавна беше преминал възрастта да има деца. Вместо това, когато прие това слово от Бог, на нас ни се казва, че „той вземаше предвид мъртвостта на тялото си и на утробата на Сара”.
Посланието, което ви пиша сега е от Святия Дух до мен. Всъщност, аз го считам за личния ми зов за пробуждане. Аз съзнавам, че много читатели може би не се нуждаят от същото пробуждане като мен. Но подбуждането от Духа ме докосна толкова дълбоко, че искам да запазя бележките на бюрото пред мен, за да ги чета непрестанно в бъдеще.
В Исая 51 глава Господ дава силно послание за всички нас, които искаме да живеем праведно. Той заявява: „Слушайте Ме, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА!“ (Исая 51:1). Няколко стиха след това Той се обръща към онези, които „познавате правда, народ, в чието сърце е Моят закон!“ (51:7).
Искам да заявя три неща относно Божието докосване. Тези три точки са сърцевината на посланието ми:
