Святият Дух копнее да види Божия народ служещ на Господ отново с радост и веселие. Колко ли трябва да е тъжно небето гледайки мокрите възглавници от отчаяние и тъга, които са налегнали множества от вярващи. Божието Слово заповядва:

"Възкликнете на Господа, всички земи. Служете Господу с веселие…" (Псалм 100:1–2)

"Надеждата на праведните е радост…" (Притчи 10:28)

"А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! Нека тържествуват твърде много." (Псалм 68:3)

Едно огнено послание гори в костите ми. Това е послание, което всеки християнин трябва да чуе, особено в нашето време на непреодолими изкушения и мъчителна болка.

Посланието от Бог, което имам за вас е следното: Бог не те е забравил! Той знае точно къде се намираш, през какво преминаваш и наблюдава всяка крачка по пътя ти. Но ние сме точно като децата на Израел, които се съмняваха в ежедневната Божия грижа за тях, въпреки, че пророци бяха пращани, за да има дадат чудесни обещания от Небето.

Аз съм просто удивен от любящия Господен отклик към скръбта. Когато чета Библията, аз виждам, че нищо не впечатлява нашия Бог повече, отколкото повалената от скръб душа.

Определението за скръб е „дълбока тъга” или „тъга, причинена от силно нещастие”. Исая ни казва, че Самия Господ е запознат с най-силните ни емоции: „Презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и свикнал с печал. И като някой, от когото отвръщат лице, беше презрян и не Го счетохме за нищо.” (Исая 5:3)

Всички ние знаем какво представляват страданията. Това са онези времена на безпокойство и стрес, които ни държат будни нощем. Те могат да бъдат толкова болезнени и изтощителни, че да изгубим съня си от терзание и тревога.

Но колкото и болезнени да са страданията, Бог ги използва, за да постигне целите Си в живота ни. Давид пише: „Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя” (Псалм 34:19). Още повече, че Библията казва, че Бог може да използва скърбите, за да изцери както грешниците, така и светиите.

На тайна церемония, проектирана от Господ, пророк Самуил помаза Давид за цар на Израел. Самуил каза на благочестивия млад мъж: „Сега вече си помазан от Бог да бъдеш управник над народа Му.“ Въпреки това пътят на Давид до трона щеше да бъде дълъг. Преди да се изпълни обещанието от помазанието му, благочестивия Господен слуга щеше да се изправи пред много изпитания.

В Еремия 19 глава Бог даде на пророка Си слово за Израел. След това го прати в храма, за да пророкува. Еремия каза това: „Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху този град и върху всичките му принадлежащи градове цялото зло, което говорих против него, защото закоравиха врата си, за да не слушат думите Ми!“ (Еремия 19:15)

Докато пиша това в Израел е избухнала още една бомба, която убила 14 души. Хиляди ислямисти са се наредили за да се самовзривят, просто за да дразнят евреите. Но ислямът е обявил война не само на Израел, а и на християнството. Америка в момента живее в страх. Ние се страхуваме от още терористи самоубийци, биологически оръжия, дори и ядрена атака. Покровът на смъртта е надвиснал над нацията.

“В който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище” (Ефесяни 2:22). Обиталището е жилище. Гръцката дума за обиталище в този стих означава „постоянно жилище“.

Всеки християнин знае, че Бог не живее в ръкотворни храмове или сгради. Вместо това нашият Господ е избрал да живее в човешки съдове – в сърцата и телата на хората. Всички, които са в Христос представляват Неговия храм – обиталището Му, постоянното Му жилище. Всеки вярващ може да се похвали уверено: „Бог живее в мен.“

Това послание се отнася изцяло за всемогъщата сила на Божието присъствие и как можем да се хванем за тази сила! Библията ни дава безброй примери за това как Божието присъствие дава сили на децата Му да живеят за Него. Един от най-силните примери е в живота на Моисей.

“А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.” (Галатяни 6:14)

В това сложно време на нас ни е трудно да разберем идолопоклонството от Стария Завет. Невероятно е да четем как интелигентни хора са толкова заслепени, че да се покланят на изваяни от ръце статуи от дърво, камък или скъпоценни метали.