Нуждаем се от повече размирници в църквата! Аз се моля всеки член на Христовото тяло да стане размирник! Нуждаем се от армия размирници, които са толкова изпълнени със Святия Дух, че да разтърсят и разтревожат Ню Йорк и всеки друг град в света; да предизвикат мъртвите църкви, да притеснят порочните им институции, лидери, кметовете, общинските съвети, водачите на обществото! С други думи, нуждаем се от размирници на Святия Дух, които се движат в Духа, прокламирайки царствеността на Христос толкова ефективно, че цели градове да се раздвижат!

[Това послание е било дадено през 17 век от Томас Мантон. Ние сме го перифразирали на съвременен английски език, а смисълът му е толкова дълбок днес, колкото е бил и тогава. Спокойните християни са тези, които са се научили да се радват във всички обстоятелства.]

Искам да ви покажа най-трагичния човек в историята. Това не е Юда, не Ирод, той дори не мрази Бог. Той беше син на Давид, цар в Ерусалим и беше най-тъжния, най-жалкия човек на земята.

Моля ви да ме чуете когато ви кажа, че този старозаветен цар, години преди Витлеем и Голгота, пропусна Христос. Как може човек да пропусне Христос векове преди Той да е роден?

Филипс Бруукс – велик проповедник от 19 век, казва: „Грешниците нямат право да обвиняват християнството, защото то още не е било изпробвано...”

Съгласен съм! Не мисля, че някой човек на земята все още е открил силата и славата, която е на разположение в Христос, тук и сега!

Води се ожесточена медийна война, насочена към разрушаването на християнския дом. Сатана се стреми да потопи всеки брак, да раздели всяко християнско семейство и да унищожи постановеното от Бога: "верни…докато смъртта ни раздели".

Бих желал да поговоря за една неуловимо опасна тенденция, която съществува сред много християни. На пръв поглед изглежда безобидна, но в действителност може да доведе до разрушителни последствия. Наричам я - практикуването на "стъпка в правилната посока."

Със сигурност е добре да се направи стъпка на вяра, когато сме се доверили на Христос и като Христов служител, аз аплодирам такива стъпки. Но, Библията ни показва, че сме в голяма опасност, ако след тази първа стъпка не продължим напред с вяра.

Когато Бог вдъхне Духа Си, всички разбират, че Той е дошъл. Лука - автора на Деяния, пише: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър” (Деяния 2:2). Харесва ми един по-различен превод на последната фраза, който казва „силен порив, буря”.

Според този стих, Божия дъх дойде на Петдесятница с „шум от небето”. Лука казва, че той е бил силен, буен, изпълващ цялата атмосфера: „изпълни цялата къща, където седяха” (2:2).

„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.”

„Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!”

Наскоро една скъпа християнка ми каза: „Разбирам коя е целта в живота ми чрез едни уроци, на които присъствам.“ Тя завършваше осем седмичен курс за хора, които искат да знаят призива в живота си. Тя сподели, че всеки в класа бил нетърпелив да разбере този призив.

Чух по радиото един пастор да рекламира нещо подобно. Той предлагаше да помогне на слушателите да открият духовните си дарби. Ако поръчате въпросника му, попълните го и му го изпратите обратно, неговият екип ще оцени личните ви дарби. След което ще ви кажат как да намерите мястото си в тялото на Христос.

В Матей 18-та глава Исус разказва една притча, за да покаже на учениците Си какво представлява небесното царство. Както е с много от притчите Му, те се отнасят до Христос и Неговата Църква.

Исус започва с описание на един цар, който вика слугите си на отчет. Писанието казва: „И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта” (Матей 18:24).

Ето един слуга, който е затънал дълбоко в дългове. Той дължеше на царя еквивалента на стотици милиони долари - сума, която никога не можеше да изплати.