Bulgarian Newsletters

Нека ви представя на най-тревожния, отчаян, измъчен вярващ за всички времена. Той беше праведен, обичащ Бог човек, но когато скръбта и проблемите го затиснаха, той звучеше като атеист!

В разгара на страданието си, той каза: „Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми — Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина” (Йов 9:16-17).

Вероятно вече сте отгатнали – говоря за Йов! Той е човекът, който изгуби всичко – семейството, богатството, благоволението на хората, здравето и надеждата си!

Попитайте някой християнин: „Oбичаш ли Исус?” и той ще отговори: „Да, абсолютно!” Но думите, сами по себе си, няма да устоят в святата светлина на Неговото Слово, защото самият Исус каза, че две различни от едно от друго неща ще разкрият любовта ни към Него. Ако тези две доказателства не са видими в живота ни, тогава нашата любов към Исус е само на думи, но не и на дело, в действителност. Тези две доказателства са: (1) нашето послушание към всяка заповед на Исус, и (2) проявлението на Неговото присъствие в живота ни.

Апостол Павел ни напомня да не се мамим относно Божията омраза срещу греха в домът Му. Какво по-ясно от следното предупреждение: „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.” (І Коринтяни 6:9-10)

Езекил се изправи сам срещу лъжепророците на Израел. Тези пророци нямаха нищо общо с посланието на праведност и предстоящия съд. Вместо това те пророкуваха време на мир, спокойствие и просперитет.

Езекил 13 глава е истинско слово от Йехова срещу проповедници и пророци, които служат на хората с удобни за плътта думи, които твърдят, че са от Господ. Думите им бяха предназначени да накарат Божия народ да се почувства удобно пред прага на надвисналия съд.

Еремия беше забележителен пророк от Стария Завет. Всяка дума, която проповядва беше като разрязващ плътта меч. Той толкова много ядоса политиците и църковните лидери, че те го хвърлиха в затвора.

Чудя се какво ли би проповядвал Еремия, ако живееше днес! Вероятно същото послание, което каза на отстъпилия от вярата Израел. Би застанал в църквите ни днес и би извикал: "Горко на пастирите, Които погубват и разпръсват овцете…Ето, Аз ще ви накажа за злите ви дела…Защото и пророкът и свещеникът се оскверниха…Аз съм против пророците…Аз ще ги накажа…" (Еремия 23).

Проповядвам на хиляди и въпреки това има периоди, в които се чувствам толкова много „сух”, толкова далеч от топлото Божие присъствие. В тези моменти на суша нямам силно желание да чета Словото – чета Библията преди всичко по задължение. Когато съм пресъхнал и празен, почти не чувствам нужда да се моля. Знам, че вярата ми е ударена, а любовта ми към Исус е силна. Нямам желание да опитам нещата от този свят. Просто в тези дни и седмици на духовна суша изглежда, че не мога да докосна Бог.

Помислете си за момент за онзи велик миг, в който Израел стоеше в безопасност от другата страна на Червено море. Хиляди Божи хора се бяха наредили около брега, виждайки пред себе си една чудотворна сцена. Бурните морски води се бяха изляли върху огромната армия на фараона!

Каква невероятна сцена трябва да е било това само – звуците и гледките трябва да са били невероятни. Цвилеха коне, крещяха войници, колелата на колесниците се търкаляха във всички посоки, мъже се надигаха от водата, за да си поемат въздух, след което изчезваха под вълните.

Слушаме много за надеждата – от политици, от много книги, от записи и други медии, но онова, което се предлага не изглежда да е трайно.

Може да се запалим и окуражим от това, което чуваме в тези послания, да се почувстваме ободрени и обнадеждени за известно време. Но то не е твърда, изпитана надежда, и скоро повяхва.

Целият свят копнее за стабилна надежда. Съкровения вик на много хора по света в момента е: „Моля ви, някой, някъде да ми даде някаква сигурна надежда.”

В книгата 1 Царе, Давид и хората му се върнаха у дома след битката и видяха, че града им беше изпепелен до основи. Сиклаг, където беше щаб квартирата на Давид, беше атакуван от амаликчаните. За да направи нещата още по-лоши, врага беше пленил и семействата на армията на Давид. Всички жени, деца и добитък бяха отведени в плен.

Когато Давид и хората му видяха това, паднаха по очи и плакаха. Те бяха убедени, че семействата им са избити в кървава сеч. Библията казва, че всички плакаха докато останаха без сила.

Малцина посветени християни биха казали за себе си, че страдат от неверие. Смущава ме нещо, което каза Исус: „Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8). Въпросът включва липса на вяра не само на земята, но и сред Божия народ.