Без да заобикаляме въпроса или да смекчаваме фактите, нека ви го кажа директно: грехът, който кара Бог да плаче е извършван ежедневно – не от езическите извършители на беззаконие, а от множество християни! Това е грехът на съмнението в Божията любов към децата Му.
Три месеца след напускането на Египет, Израел пристигна в подножието на планината Синай и установи лагер там. Мойсей се изкачи на трудно достъпната планина, за да общува с Господа. Бог го извика и му каза:
"Ще дойда при теб като тъмен облак, за да могат хората да ме чуят, когато говоря с теб. И тогава те винаги ще ти вярват. Слез долу и подготви хората за посещението ми…Освети ги…"
По един или друг начин, всички нас ни боли. Всички сме пътници в един и същ кораб. Дори щастливата, безгрижна тълпа я боли. Опитват се да прикрият болката с пиянства и шеги, но не се получава.
Кой изпитва болка? Родителите на блудни синове и дъщери. Милиони родители са били дълбоко наранени от дете, което е отхвърлило съветите им. Тези родители страдат поради заблудите и престъпленията на детето си, което преди е било нежно и добро.
Бог обеща на пророк Захария, че в последните дни Той ще бъде огнена стена около народа Си: „И Аз, заявява ГОСПОД, ще му бъда огнена стена наоколо” (Захария 2:5).
Исая също свидетелства за това: „Защото си бил... сянка от пек, когато устремът на насилниците е като буря върху стена” (Исая 25:4). „И ще има заслон да засенява от пека денем, и за прибежище и защита от буря и от дъжд.” (4:6)
„Зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи Ден онова, което съм Му поверил.” (2 Тимотей 1:12)
Това са думите на умиращ човек. Те бяха отправени от апостол Павел към ученика му - младия служител Тимотей. По-късно в същото писмо, Павел му оставя следните тежки думи: „Защото аз вече ставам възлияние и времето на отиването ми наближи. Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих” (4:6-7).
Съществува едно общо за всички последователи на Исус преживяване. Говоря за огромното духовно разочарование, което идва веднага след преживяването на благословение и победа. Ние наричаме тези преживявания „сухи сезони“. Те изглеждат като дълбоко потапяне в духовна тъмнина, потъване в големи изпитания, след като сме изпитали специално докосване от Бог.
Едно национално предаване по радиото прекара 2 часа в една от скорошните си емисии, фокусирано върху книгата Откровение. Водещият зададе следните въпроси на слушателите: „Вярвате ли, че всичките бедствия напоследък са Божието наказание за греховете на нацията ни? Мислите ли, че книгата Откровение се изпълнява? Вярвате ли, че живеем в последното време?“
Цялата книга Второзаконие представлява една единствена реч на Моисей, казана точно преди смъртта му, и е преглед на 40-те години, които Израел беше прекарал в пустинята, и беше адресирана към новото поколение израилтяни.
Исус живя живота Си на земята в пълна зависимост от Небесния Отец. Нашият Спасител нито направи, нито каза нещо, докато първо не се посъветва с Отца Си в слава. И Той не извърши никакви чудеса, освен тези, които Отец Го инструктира да направи. Той заяви: „Каквото Ме е научил Отец, това говоря. И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:28-29).
“Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” (Исая 9:6)
Тук Исая говори за един спасител – чудесен княз на мира идва, за да управлява едно царство. Това царство ще бъде съставено от хора, напълно предадени на върховната власт на княза. А самият княз ще дава любящ съвет на онези, които управлява, ще направлява и напътства живота им.
