„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: ‘Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове!” (Откровение 11:15)
Йоан имаше славно видение за Христос, коронясан за Цар на вселената. Святият Дух съживи мъртвото тяло на Исус; Той победи последния враг – смъртта и възкръсна победоносно!
Колко църкви познавате, които са преизпълнени с прекрасното присъствие на Исус Христос? Къде вярващите са в такова благоговение и страхопочитание и се събират в свята тишина? Където никой не се осмелява да бъде лекомислен или да се държи глупаво. Къде пеенето е толкова изпълнено с Христовото присъствие, че грешниците плачат? Къде отстъпникът и нечестивият грешник се чувстват толкова нещастни, че или бягат към олтара, или напускат църквата? Къде проповедникът е толкова помазан, че лицето му блести със свръхестествена слава и думите му имат изобличаваща сила.
Всички вие щастливи, здрави, живеещи на върха на света под сини небеса християни, които сега се наслаждавате на слънчевата светлина на живота — това послание не е за вас.
Това послание е само за онези, които са съкрушени; за онези Божии деца, повалени от отчаяние, самота, скръб, болка, страдания. То е също за онези, които са съкрушени, понеже нямат човешко същество, на което да се облегнат. Въпреки, че те се облягат на Господ, човешката нужда да обичаш и да се нуждаят от теб не е задоволена.
Бог ни казва, че е предал цялото творение под властта на човека. Помислете над този пасаж в Евреи:
„Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ? Ти си го направил малко {или: за малко време} по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си” (Евреи 2:6-8).
Този пасаж се отнася за всичко, което има нещо общо с краткотрайния живот на земята. С две думи – всичко, което се отнася до ежедневието ни – земеделие, търговия, правителство и т.н. е било предадено на грижите на човечеството.
„Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето. И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни” (Откровение 14:4-5).
Жена ми и аз вечеряхме с една семейна приятелка – жена, която познаваме от дълго време. Изведнъж, по средата на вечерята, тя започна да изказва гласно мисли, които бях чувал от християни от цялата страна. Тя ни каза:
Апостол Павел говори за едно голямо отстъпление, което ще се случи на земята в последните дни. Какво означава отстъпление? Това е „отхвърляне на истината, която преди е била вярвана и провъзгласявана”. Казано просто, това е отпадането от Божията истина. Павел пише за предстоящото отстъпничество: „А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос ... молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание ... като че ли вече е настанал денят на Господа.
“А израилевите синове минаха посред морето по сухо... От диханието на ноздрите Ти водите се струпаха накуп, вълните застанаха като бент, бездните застинаха в сърцето на морето” (Изход 14:29, 15:8).
Какво невероятно свидетелство получи Израел. Бог избави избрания Си народ, като издигна водите на Червено море от двете им страни. Израилтяните преминаха безопасно, докато силната египетска армия беше унищожена, когато вълните се разбиха в тях.
Пророк Езекиил получи едно невероятно видение. Писанието казва, че Божията ръка го заведе на една много висока планина, където пред него се появи един човек: „чийто изглед бе като изглед на мед” (Езекиил 40:2-3). Йоан описва подобен образ от видението си на остров Патмос: „и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена” (Откровение 1:15).
След като Исус каза проповедта на планината, слушателите Му седяха в страхопочитание. Библията казва: „Множествата се чудеха на учението Му, защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници.“ (Матей 7:28-29). Гръцката дума за „власт“ в този стих означава „с умение, сила, свобода, като някой, който държи нещата под контрол“. Слушателите на Исус всъщност казваха: „Този човек говори така, като че знае за какво говори.“
“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.” (Матей 24:14)
Мнозина в църквата в днес се опитват да преценят близостта на завръщането на Христос като разчитат знаците на времето. Ние виждаме тези знаци в определени събития, като например завръщането на евреите в Израел. Но едно от най-ясните изявления, които прави Исус относно второто Си пришествие е горния стих: краят ще настъпи едва, когато Евангелието е проповядвано на всички народи като свидетелство.
